Ива Прохазкова: Когато човек пише, може чрез книгите си да осъществи някои свои мечти, които в реалния живот не би могъл
20.12.2017
Ива Прохазкова е една от най-популярните и четени чешки писателки за деца. Автор е на повече от 30 произведения за деца и възрастни в различни жанрове (романи, пиеси). На български са издадени книгите "Ваканция с магарешки уши" и тийнейджърската "Портокалови дни". Носителка е на над 20 отличия, сред които Наградите на Австрия и на Германия, Държавната награда на Чехия, както и номинация за най-престижното отличие в света на детската литература: наградата “Ханс Кристиан Андерсен”. Прохазкова гостува на 5. Софийски международен литературен фестивал. На 15 декември от 12 часа тя има вълнуваща среща с деца на различна възраст от столични училища и студенти-бохемисти от Софийския университет. В отговор на техни въпроси тя разказа, че в основата на идеите ѝ за книги винаги стои някакъв личен спомен и сподели увлекателна история за прототипа на магаренцето Амос ("Ваканция с магарешки уши") - магарето Хонзик. Децата научиха кои са били любимите ѝ детски писатели (Марк Твен, Астрид Линдгрен, Карл и Йозеф Чапек), а на финала на срещата по-малките читатели ѝ подариха своя рисунка на Амос. Госпожа ...
Прочети повече
Къпиновият дух и колко е важно да бъдем състрадателни
26.01.2017
„Къпиновият дух и жълтоклюното птиче“ е трета поред авторска книга на световноизвестния турски илюстратор Феридун Орал, която имаме удоволствието да четем на български благодарение на издателство Емас. След „Червената ябълка“ и "Къде ми е петнистото мишле“, четенето (и любуването на илюстрациите) на тази книжка отново ми достави неописуемо удоволствие. Още корицата е стоплящо-привличаща със зимния си уют: снежносива горска поляна, тихо сипещи се снежинки и  никой ...освен едно дребно усмихнато джудженце, което крачи смело през гората. Отгръщаме корицата и Феридун Орал ни потапя в прекрасна зимна приказка: къпиновият дух (засмяното джудженце от корицата) броди самотен из оголялата гора и случайно открива грамадно старо дърво, изненадващо запазило пищната си зелена премяна. Оказва се, че дървото е дало подслон на малко жълтоклюно птиче, което се е наранило през лятото и не е могло да отлети с ятото си преди да дойдат студовете. Къпиновият дух щедро предлага да приюти и нахрани птичето в къщичката си, а дървото вече може да си отдъхне – изпълнило е своя приятелски дълг. Няма ...
Прочети повече
Илюстрации на детски книги на Феридун Орал на литературния фестивал
10.12.2016
В рамките на четвъртия Софийски международен литературен фестивал от 13 и 18 декември можете да разгледате изложбата с илюстрации на детски книги на турския художник и детски автор Феридун Орал. Експозицията ще бъде разположена в Мраморното фоайе на НДК и може да бъде посетена от 10:00 до 20:00 часа в дните на традиционния Панаир на книгата. Орал е сред най-големите имена в илюстрацията в световната литература. Неколкократно негови произведения са обявявани за най-добре илюстрирана турска детска книга на годината от Международния съвет за детска литература в Базел. През 2012 г. художникът бе номиниран за най-престижната награда в света на детско-юношеската литература - медала „Х. Кр. Андерсен“. На малките български читатели той е познат с книгите "Червената ябълка" и "Къде ми е петнистото мишле?", издадени от издателство ЕМАС. ...
Прочети повече
“…и белите сенки в гората” пораждат нови загадки
04.04.2016
Хубавото на поредиците е, че предвкусваш удоволствието от новата среща с героите и техните истории; неприятната страна е неизбежното дълго очакване преди следващата книга. Втората книга от четирилогията на Мария Грипе е толкова увлекателна и изпълнена с напрежение, че затворих със съжаление последната страница. “....и белите сенки в гората” (изд. Емас) отново ни среща с Берта и Каролин и тяхното необичайно силно приятелство. Каролин е прислужница в семейството на Берта и тази неравнопоставеност започва все повече да им тежи. Те чувстват необходимост да започнат нещо ново, да отидат на друго място, където да бъдат по-самостоятелни. Така се ражда идеята да потърсят заедно работа и шансът им се усмихва в имението “Розов дар” . Предложението на пръв поглед изглежда като мечта - задълженията им ще се състоят единствено в това да бъдат компания на близнаците Арилд и Росилда, които растат в уединение и без контакт с връстниците си. Има, обаче, една подробност - търсят се момче и момиче. За Берта това изискване представлява непреодолима пречка, но за смелата Каролин то е поредната игра, в ...
Прочети повече
Милена Милева: Когато се превежда за деца, не бива умишлено да се опростява езикът
03.12.2015
Милена Милева е преводачката, с чията помощ българските читатели се срещат с книгата "13-а пряка" на полската писателка Малгожата Гутовска-Адамчик. Не се стърпяхме и я попитаме какво мисли за детските книги и четенето.   Отличава ли се и с какво преводът на юношеска книга от този на книга за възрастни? Не, преводът трябва винаги да е верен на оригинала, на езика на автора, да е на хубав български и читателят да не усеща, че чете текст, преведен от чужд език. Е, това е в най-добрия случай, а това никак не е лесно, но това е друг разговор. Когато се превежда за деца, не бива умишлено да се опростява езикът, че уж да бъдел по-лесен за възприятие. Няма лошо да се въвеждат и нови думи и изрази, може би непознати дотогава на децата. Как иначе ще се развива езикът им?   Превеждали ли сте други детски книги? Коя от тях има специално място в сърцето ви? Не, това ми е първата детска книга, надявам се - не последната, защото работих върху нея с удоволствие.    Какво определя една детска книга като хубава според Вас? Което и за книгите "за възрастни". Да е истинска, искрена, талантлива, да вълнува и да те кара ...
Прочети повече
“Сянката над каменната пейка” крие тайнствен отпечатък от миналото
03.09.2015
Ако се разровим внимателно в спомените от детството си, със сигурност ще намерим поне едно вълшебно приятелство, белязано от аурата на нещо необикновено. Не е задължително дори това да е бил най-добрият ни приятел. Запознанството може да е било краткотрайно, да е преминало като мълния през живота ни, но е оставило незабравим отпечатък. Още при първата среща четиринайсетгодишната Берта от “Сянката над каменната пейка” (изд. Емас) разбира, че е намерила такава приятелка в лицето на новата прислужница Каролин - девойка-мечта, която няма как да не харесаш. “Притежаваше онова, което се нарича обаяние. И точка. Нямам представа колко време сме се гледали така. Времето има свойството да се изнизва незабележимо, когато е спряло за нас. Такива моменти се случват няколко пъти в живота.” Обаятелна и жива, съобразителна и весела, Каролин внася разнообразие и празничност в скучното  ежедневие на семейството. Колкото повече я опознава Берта, обаче, толкова по-непроницаема и загадъчна започва да й се струва. Зад сговорчивото поведение на Каролин се крият мрачни тайни, а внезапните обрати в настроенията ...
Прочети повече
“Портокалови дни”, в които неусетно порастваш
24.08.2015
Има моменти в детството, когато се променяш толкова бурно, че като се огледаш назад, ти се струва, сякаш за седмица си преживял колкото за няколко месеца. Такива са "портокаловите" дни на 13- годишния Дарек, който живее с баща си и малката си сестричка Ема, редовно хвърля по един пердах на заклетия си враг Хуго, опитва се да свикне с присъствието на чужда жена у дома, а в същото време, някак между другото, се е влюбил в Ханка, с която се познават от съвсем малки. Ежедневието на Дарек е изпълнено с множество задължения и рядко остава време за нещата, които обича да прави. След смъртта на майка му той е отговорен за Ема, която е различна от другите деца, защото е умствено изостанала. Баща му се справя трудно с издръжката на семейството и често търси утеха в местната кръчма. Но когато приятелят на баща му Антон му предлага бизнес с коне, нещата като че ли потръгват към добро. Дарек открива, че му доставя удоволствие да се грижи за конете, а самочувствието му се повишава от гласуваното доверие. Ива Прохазкова е от писателите, които подхождат честно и с голямо уважение към детството. То често се оказва ...
Прочети повече
“Пътуване до края на света” или смелостта да тръгнеш към мечтата си
24.06.2014
„Пътуване към края на света“ е последната книга от поредицата за детството на Юел Гюстафсон на известния шведски писател Хенинг Манкел, в която той вплита множество автобиографични елементи. Юел е умно и чувствително момче, което живее само с баща си и дори не помни майка си, която ги е изоставила преди много години. В тази книга той е вече на петнайсет и му предстоят първите наистина самостоятелни избори. След като години наред с баща му са обсъждали с часове пред картите как след завършване на образованието му ще тръгнат заедно по света, Юел разбира, че Самуел никога няма да напусне градчето им и ако иска да види морето и да се качи на кораб, ще трябва да го направи сам. Това осъзнаване е съпроводено с тъга, но същевременно и с радостното усещане за възмъжаване. Дошъл е моментът, в който Юел може вече да не се съобразява с баща си и да поеме сам пътя, който го привлича. Случва се, обаче, нещо, което все пак ще ги обедини за едно съвместно пътуване. Мечтата на Юел да намери мама Йени се сбъдва – те получават адреса й и заминават за Стокхолм, за да я открият. Там момчето отново изпада в типичните ...
Прочети повече