Истинската приказка на “Приказка без край”
18.02.2018
Михаел Енде е един от най-известните немски детски автори. И неслучайно! Неговите произведения вълнуват поколения читатели, без да се съобразяват с възраст, пол или някакви други особености. А това всъщност е напълно закономерно, защото законите на фантазията важат по еднакъв и същевременно напълно различен начин за всеки, решил да повдигне булото на въображението. Сред книгите на Енде, издадени на български език, се срещат "Момо" (ИК "Дамян Яков"), "Училище за вълшебства и други истории" (ИК "Дамян Яков"), "Джим Копчето" (ИК "ЕМАС") и "Сатанархеолъжеалкохолистичният пунш на желанията" (ИК "Дамян Яков"). "Приказка без край" обаче безспорно е най-известната творба на писателя, която дори се изучава в училище. Време е да се потопим в думите и да се оставим във властта на Бастиян Балтазар Букс, който ще ни отведе на най-невероятното книжно пътешествие... -- Бастиян е пълничко момче с кестеняви коси, което се страхува да се изправи срещу злобните си съученици и срещу трудностите, поднасяни му от живота всеки ден. След смъртта на майка му нещата не вървят гладко, а тъгата на баща му превръща Бастиян ...
Прочети повече
Чичо Фьодор, кучето и котката
08.01.2018
Може би най-популярните герои на автора Едуард Успенски са Чебурашка и крокодила Гена. Сега обаче ще ви запозная с други негови „деца” – Чичо Фьодор, кучето Шарик и котарака Матроскин ("Чичо Фьодор, кучето и котаракът", изд. "Дамян Яков"). Трудно е да ви разкажа какво точно се случва в книгата, защото историята се движи на ръба на абсурда, действието криволичи и лъкатуши, а диалозите между героите предизвикват залпове от смях (не само от страна на 6-годишния ми син). Все пак, накратко: За начало трябва да знаете, че Чичо Фьодор не е никакъв чичо, а много сериозно и самостоятелно момченце. То живее с родителите си в големия град и иска да си има домашно животно, но майка му е против. Един ден Чичо Фьодор прибира вкъщи котарак и майка му поставя ултиматум – или тя, или животното. Момченцето отказва да избира и предупреждава, че ако изгонят котарака, той също ще напусне. Мама и татко не му вярват, разбира се. Чичо Фьодор написва прощална бележка и заедно с говорещия котарак заминава в село Простоквашино. Настаняват се в една празна къщичка, а към тях се присъединява и кучето Шарик. Шарената банда ...
Прочети повече
Мумини в края на ноември…
30.11.2017
Краят на ноември наближава и по традиция си припомняме едноименната книга от муминската поредица на Туве Янсон. Книгата на Туве Янсон „В края на ноември“ (изд. "Дамян Яков") е една от най-тъжните книги в муминтролската поредица, поне за мен. Тъжна, защото мумините ги няма, а всички внезапно изпитват непреодолимото желание да ги видят, да поговорят с тях и да се потопят в уюта на щастието им. През ноември се случва нещо странно… С настъпването на есента Филифьонката, хемулът, хомсчето и Старчето изпадат (всеки по своему) в меланхолично настроение. Те правят равносметка на изминалото време, търсят сред спомените си щастливи мигове или мечтаят за спокойствие и ведрина, каквито не успяват да получат от ежедневието си: - Филифьонката, вманиачена в почистването, преразглежда целия си живот и изпада във временна неспособност да подрежда заради един инцидент с покрив и фини чорапи, който едва не й коства живота. „Прогледнала“ за смисъла на нещата (макар и само временно), тя стяга своя куфар, грабва порцелановата ваза и се отправя на път… - Хемулът пък осъзнава, че всеки ден той не е с ...
Прочети повече
В какво се крие “Тайнството на юни”
27.06.2017
Лятото вече е тук, а краят на юни наближава. Нека се потопим в муминтролския свят на Туве Янсон и да потърсим в какво се крие тайнството на този месец. През юни всичко е по-различно: можеш да се припичаш на слънце, да дялкаш първото лятно корабче от кора на дърво и да се наслаждаваш на онова приятно чувство, че всичко си е на мястото. Така изглеждат нещата и в очите на мама Муминка, която приготвя малък галеас (вид кораб) за своя Муминтрол; и за дъщерята на Мюмлата, която се грижи за малката Мю; и дори за Муминтрол, който очаква да получи своето корабче и гадае дали ще има лодка или не. През юни обаче се случват и най-странните неща… Първо, огнебълващата планина решава да изхвърли порядъчно количество сажди и да предизвика огромна вълна. Второ, приливната вълна залива цялата Муминска долина, потапяйки храсти, дървета и къщи. За да спасят себе си и мебелите, мумините се настаняват в доста странна къща без предна стена и потеглят на водно пътешествие, придружавани от хомсчето и мисата. Както сигурно се досещате, при муминското семейство нищо не може да е твърде обикновено. Къщата без стена ...
Прочети повече
На какво ухае зимата?
29.12.2016
Ароматите имат силата да извикват внезапно спомени за сезони, места и преживявания. За мен зимата е уханието на меденки, чай и истинска коледна елха. Хубавите книги също действат по този начин и малката книжка „На какво ухае зимата?” на Мая Дългъчева (изд. „Дамян Яков”) несъмнено е от тях. Писателката споделя с малките читатели две римувани приказки и три зимно-коледни стихотворения. Те са нежни като снежни дантели, носят топлина и припомнят на големи и малки, че магията на празника не се крие в материалните придобивки. В приказката „Коледни чудеса” ще научите дали е възможно Дядо Коледа да заспи и да забрави да занесе подаръци на децата в коледната нощ. А много ли ще му се разсърди баба Зима и какво ще обясняват на разочарованите деца? Втората приказка е завита с одеяло, с едно меченце, като мляко бяло. Чудесно звучи, нали? Бялото меченце живее на север, където всичко е снежнобяло. Това никак не му е интересно и малкото животинче тръгва към приказни земи, където слънцето гали всичко с лъчите си. Те се оказват точно толкова чудни, колкото са ги описали снежинките, а мечето дори се ...
Прочети повече
Какво може да се направи с един плосък заек?
25.10.2016
Признавам, че досега не бях чела детска книга от екзотична литературна дестинация като Фарьорските острови и да, наложи се специално да проверя къде се намират те. Така "Плоският заек" (изд. Дамян Яков) на фарьореца Бардур Оскаршон съвсем закономерно привлече интереса ми. Каква е историята? Куче и плъх вървят по улицата, когато забелязват на асфалта един плосък заек. Няма да увъртам - заекът е в този нетрадиционен вид заради пътен инцидент и без всякакво съмнение е мъртъв. Въпросът пред кучето и плъха е какво да правят с него. Не е никак любезно или пък забавно да го върнат на стопаните му, затова двете животни първо усилено обмислят различни варианти, а след това цяла нощ майсторят нещо в кучешката колиба. На сутринта на заека му предстои едно последно приключение, за което обаче ще оставя сами да научите. Напълно съзнавам, че "Плоският заек" ще бъде шокираща и навярно трудно възприета книга на българския пазар. И то не за малките читатели, за които е предназначена, а за техните родители и детегледачи. За нашето общество и традиции във възпитанието на децата, обсъждането на въпроса ...
Прочети повече
Да сготвим с мама Муминка!
31.01.2016
„Всичко приятно е полезно за стомаха.“ мама Муминка Всеки почитател на книгите за муминтроловете на Туве Янсон знае, че в Муминската долина яденето и подготовката му са сред най-важните неща. Животът на героите до голяма степен е ориентиран около моментите, в които те събират продуктите за храната си, приготвят ястията или седнали около масата, похапват заедно. Мумините и техните приятели приготвят зимнина, не тръгват на път без опакован обяд в чантите си, пазят старите обелки от бонбони, защото могат с тях да украсят косите си („Филифьонката, която се страхуваше от бури“ в „Невидимото дете“) и не лягат без топла вечеря, дори когато са на палатки („В края на ноември“). Във всяка една от книжките подробно е описано как и какво се похапва от семейството и неговите постоянни гости. Книгите на Туве Янсон са изпълнени със сцени на топлина, семеен уют и моменти на приготвяне и споделяне на храната, така че една тематична готварска книга е подходящо продължение на поредицата. „Готварската книга на мама Муминка“ (изд. "Дамян Яков") е на финландската авторка Сами Малила. Английското заглавие ...
Прочети повече
За вас е песента ми…Една изповед на Барак Обама
29.09.2015
Американците са доста странни като цяло – самонадъхват се колко са добри, велики и успели. Това им качество може да бъде доста дразнещо, но пък, от друга страна, не е ли по-добре да се чувстваш уверен в себе си и да се гордееш със страната си, отколкото да си вечно недоволен, потиснат и мрачен? Американските възгледи открих и в книгата на Барак Обама – „За вас е песента ми: Писмо до моите дъщери“ (изд. "Дамян Яков"). С простички, но топли думи, американският президент възхвалява някои от най-бележитите личности, превърнали американската нация в световна сила. Световна сила заради непоколебимостта, решителността и полета на въображението си. А най-хубавото от всичко е, че тези качества са заложени у всеки от нас. Сравнявайки дъщерите си, както и всяко отделно дете, с Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, Джорджия О`Кийф, Нийл Армстронг, Сесар Чавес и още осем бележити граждани на САЩ, в книгата си Обама продължава традицията на американците да възхваляват всичко, което имат и да изграждат личности, готови да следват (понякога доста сляпо) американския идеал. Намирате ли нещо лошо в това? Аз не! Защото ...
Прочети повече
Съкровища в “Сметището”
11.08.2015
Обичам планините. Радвам се, че мога да виждам планина през прозореца на дома ми. Но планина от боклук?! Боклук, бараки и хора пъплещи сред боклуците и сортиращи отпадъците?! Е, това е светът на 14-годишния Рафаел и най-добрия му приятел Гардо. Те живеят в сметището Бехала. Не се чудете къде по-точно, защото името на града не е важно. Това би могъл да е всеки голям град в Източна Азия, Латинска Америка или Африка. Рафаел и Гардо се препитават от сметището и са специалисти по изхвърляните от хората отпадъци. На училище не ходят, защото цялото им време е ангажирано в преравянето на боклуците, а затова не им трябва образование. Никой не се интересува от тях и бъдещето им не предвижда напускане на пределите на сметището. Може би си мислите, че ако ровиш по цял ден в боклуци, накрая все трябва да попаднеш на някакъв вид съкровище. Истината е, че това рядко се случва, а дори и да попаднеш на нещо ценно, не знаеш дали не е по-добре да не си го намирал изобщо. Точно в такава ситуация попадат Рафаел и Гардо, намирайки малка кожена чанта с портфейл, пари, ключ и карта на града в него. Преди да се опомнят, ...
Прочети повече
Рецепта за пунш от Михаел Енде
31.12.2014
Винаги можете да разчитате на немския майстор-разказвач Михаел Енде да ви забърка едно питие по негова оригинална рецепта. Какво питие по-точно? Ами, сатанархеолъжалкохолистичен пунш на желанията! Необходими съставки: 1 брой зъл магьосник - специалист по всякакви екологични катастрофи (Велзевул Ирвитцер) 1 брой противна алчна вещица – леля на магьосника (Тирания Вамперл) 1 брой охранен мързелив котарак с аристократични и певчески претенции (Маурицио ди Мяуро) – изпратен като агент на Съвета на животните в дома на Ирвитцер 1 брой проскубан гарван с ревльотизъм на лявото крило – изпратен като агент на Съвета на животните в дома на Тирания Вамперл 1 брой св. Силвестър 2 части пергамент с рецепта за магически пунш на желанията Различни подправки – щипка съдия-изпълнител Маледиктус Червус, 2-3 шепи зимна виелица, една нота новогодишен камбанен звън, голяма доза екологична загриженост 1. Първо поставяте за кратко злия магьосник и Маледиктус Червус във вила „Кошмар” – колкото да се стегне Ирвитцер поради неизпълнена норма злини съгласно сключен договор със сатаната. 2. Отстранявате ...
Прочети повече