“Дива вещица” скита из дивите друми
04.04.2018
"Дива вещица" на Лене Кобербьол (изд. "ЕМАС") е книга, която няма как да не харесаш - особено ако си тийнейджърка с вкус към фентъзи. От корицата до последната страница тя приковава вниманието и кара читателя да тръпне, ликува и предугажда какво ще стане с главната героиня Клара. Клара Ясен е нормално 12-годишно момиче, което живее с майка си. Нещата се объркват сериозно, когато шантав котарак изниква изневиделица в мазето и я одрасква по челото, нашепвайки в съзнанието ѝ: "Моя, моя...". Раната причинява сериозно възпаление и единственият лек се намира в къщата на леля Иса. Макар и сестра на майка ѝ, Клара и леля ѝ никога не са общували помежду си. Негласната забрана, наложена от майката, се дължи на чудноватите умения на лелята - тя е дива вещица: "- Ти си вещица. - Не беше въпрос, а констатация. - Дива вещица - потвърди тя, все едно на света не съществува нищо по-естествено. - Грижа се за всички живи същества в дивата природа и те ми се отплащат със същото." След опасен сблъсък между момичето, приятеля ѝ Оскар и опасната чудовищна Химера, майката склонява Клара да научи повече за способностите си ...
Прочети повече
Книга за Хюго и Юсефин
20.10.2017
Европейските книги са като европейските филми – трябва да си живял на Стария континент, за да усетиш онова специфично излъчване, което те кара да размишляваш и те гложди отвътре. И ако американските четива са забавни, експлозивни и след тях не ти остава почти нищо като спомен, то европейските са друга работа. Действието се развива бавно, като спокойно течаща река, която прокопава своите каналчета в душата ти и се загнездва там, рисувайки нови светове и вълнувайки мислите и чувствата на читателя. "Книга за Хюго и Юсефин“ на шведската писателка Мария Грипе (изд. "ЕМАС") разказва историята на две деца и техните вълнения в процеса на порастването. Действието започва, когато Юсефин е на пет години. Истинското й име е Ана Гро, но тъй като никак не го харесва, малката разбойничка си измисля ново – Юсефин Юханершон. Тя е дъщеря на пастора в мъничко селце, има по-големи братя и сестри и никой, ама никой не й обръща достатъчно внимание. Дете без надзор си е чисто дяволче, пуснато на воля, а за да оправдае това твърдение, малкото момиче бяга от вкъщи и по пътя попада на мила възрастна жена, която е готова ...
Прочети повече
Дискусия в опит да разкрие тайните на превода на детска литература
22.05.2017
Участниците в петата дискусия в рамките на Годината на детската книга „Детска игра“ ли е преводът на детска литература?“, състояла се на 20 май в литературен клуб "Перото", се обединиха около мнението, че задължителна предпоставка за добрия превод на детска литература са детайлното познаване на езика и подробната информираност за това как мислят децата днес, какво ги вълнува, какво гледат по телевизията и в интернет и на какъв език. Преводачите разказаха, че ключът към най-добрия превод е мярката в придържането към оригинала. В същото време преводът трябва да е близък до възприятията на детето и тъкмо това е голямата отговорност на преводачите на детска литература. „Изумена съм колко изобретателни са българските преводачи при показване на оригинала“, споделя Ева Кънева – преводач от скандинавски езици и носител на наградата „Преводач на годината от норвежки език“. Според нея е важно да бъде постигната емоционално-експресивна еквивалентност.  Авторът и преводач Вера Петрова  отбеляза, че много важен елемент е как ще звучи книгата, прочетена на глас, защото децата възприемат ...
Прочети повече
“…и белите сенки в гората” пораждат нови загадки
04.04.2016
Хубавото на поредиците е, че предвкусваш удоволствието от новата среща с героите и техните истории; неприятната страна е неизбежното дълго очакване преди следващата книга. Втората книга от четирилогията на Мария Грипе е толкова увлекателна и изпълнена с напрежение, че затворих със съжаление последната страница. “....и белите сенки в гората” (изд. Емас) отново ни среща с Берта и Каролин и тяхното необичайно силно приятелство. Каролин е прислужница в семейството на Берта и тази неравнопоставеност започва все повече да им тежи. Те чувстват необходимост да започнат нещо ново, да отидат на друго място, където да бъдат по-самостоятелни. Така се ражда идеята да потърсят заедно работа и шансът им се усмихва в имението “Розов дар” . Предложението на пръв поглед изглежда като мечта - задълженията им ще се състоят единствено в това да бъдат компания на близнаците Арилд и Росилда, които растат в уединение и без контакт с връстниците си. Има, обаче, една подробност - търсят се момче и момиче. За Берта това изискване представлява непреодолима пречка, но за смелата Каролин то е поредната игра, в ...
Прочети повече
“Сянката над каменната пейка” крие тайнствен отпечатък от миналото
03.09.2015
Ако се разровим внимателно в спомените от детството си, със сигурност ще намерим поне едно вълшебно приятелство, белязано от аурата на нещо необикновено. Не е задължително дори това да е бил най-добрият ни приятел. Запознанството може да е било краткотрайно, да е преминало като мълния през живота ни, но е оставило незабравим отпечатък. Още при първата среща четиринайсетгодишната Берта от “Сянката над каменната пейка” (изд. Емас) разбира, че е намерила такава приятелка в лицето на новата прислужница Каролин - девойка-мечта, която няма как да не харесаш. “Притежаваше онова, което се нарича обаяние. И точка. Нямам представа колко време сме се гледали така. Времето има свойството да се изнизва незабележимо, когато е спряло за нас. Такива моменти се случват няколко пъти в живота.” Обаятелна и жива, съобразителна и весела, Каролин внася разнообразие и празничност в скучното  ежедневие на семейството. Колкото повече я опознава Берта, обаче, толкова по-непроницаема и загадъчна започва да й се струва. Зад сговорчивото поведение на Каролин се крият мрачни тайни, а внезапните обрати в настроенията ...
Прочети повече
Питбул-Терие в беда
11.12.2014
Терие и Им са героите на норвежкия писател Ендре люн Ериксен, добре познати на българските читатели от книгата "Питбул-Терие в атака". Двамата са толкова различни и като характер, и във физическо отношение, но все пак се сприятеляват. Премеждията им със социалните работници, с проблемните им родители (бащата на Терие е алкохолик, а майката на Им страда от болезнена тревожност) и с ученическите неволи постепенно затвърждават тяхната дружба. Трудностите на порастването пък, които ги преследват на всяка крачка, са типични за повечето деца на тяхната възраст. Ако първата книга ви е допаднала, втората – „Питбул-Терие в беда“ (изд. "ЕМАС") - със сигурност ще ви зашемети. В нея отново ще откриете двамата познати герои. Те обаче вече са гимназисти. Конструкторите, с които обичат да играят, изобщо не са на дневен ред, защото пред тях се изправят заплахите от алкохола, наркотиците и цигарите. И от ужасната компания на лошото момче Бен-Рони. В тази книга пътищата на двете момчета сякаш започват да се разминават: Терие е склонен да върши лоши неща, само и само да си хване гадже, да бъде причислен към ...
Прочети повече