Най-добрите приятели – крокодилът Гена, Чебурашка и Галя
11.03.2018
В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите. Ако сте над 30 години, може би си спомняте с умиление песничките на крокодила Гена и Чебурашка от детските ви години. Е, поне аз си ги спомням и дори от време на време си ги пускам. От историята на двамата приятели, обаче не си спомнях почти нищо. Затова можете да си представите колко се зарадвах когато видях, че издателство „Дамян Яков” са издали отново книжката "Крокодилът Гена" на известния руски автор Едуард Успенски с чудесна шарена корица. Историята започва когато Чебурашка, който живее в тропическите гори, погрешка заспива дълбоко в сандък с портокали и неусетно пропътува с кораб морета и океани. Накрая пристига в една далечна и непозната страна. Сега, да се разберем от самото начало. Чебурашка е „момче”, а не „момиче”. И понеже е доста странно създание, често му се налага да обяснява какво животно е. И представете си, той не знае! По тази причина не искат да го вземат и в зоологическата градина. Накратко, ...
Прочети повече
Чичо Фьодор, кучето и котката
08.01.2018
Може би най-популярните герои на автора Едуард Успенски са Чебурашка и крокодила Гена. Сега обаче ще ви запозная с други негови „деца” – Чичо Фьодор, кучето Шарик и котарака Матроскин ("Чичо Фьодор, кучето и котаракът", изд. "Дамян Яков"). Трудно е да ви разкажа какво точно се случва в книгата, защото историята се движи на ръба на абсурда, действието криволичи и лъкатуши, а диалозите между героите предизвикват залпове от смях (не само от страна на 6-годишния ми син). Все пак, накратко: За начало трябва да знаете, че Чичо Фьодор не е никакъв чичо, а много сериозно и самостоятелно момченце. То живее с родителите си в големия град и иска да си има домашно животно, но майка му е против. Един ден Чичо Фьодор прибира вкъщи котарак и майка му поставя ултиматум – или тя, или животното. Момченцето отказва да избира и предупреждава, че ако изгонят котарака, той също ще напусне. Мама и татко не му вярват, разбира се. Чичо Фьодор написва прощална бележка и заедно с говорещия котарак заминава в село Простоквашино. Настаняват се в една празна къщичка, а към тях се присъединява и кучето Шарик. Шарената банда ...
Прочети повече
Електроуредите не са това, което бяха с “Гаранционните човечета”
22.06.2017
„Гаранционните човечета“ от Едуард Успенски ми попадна в скромна детска възраст в общо издание с „Крокодилът Гена“ и „Чичо Фьодор, кучето и котаракът“ (друго издание на български доколкото знам засега тази повест няма). Отначало се забавлявах с Гена и Чебурашка (а как иначе), а след това като много деца се влюбих в „Чичо Фьодор“ и впоследствие съм я препрочитала десетки пъти. Но третата повест в книжката, „Гаранционните човечета“, тогава ми се стори върховно разочарование. Дали заради честото споменаване на непознати и безкрайно скучни за мен части от електроуреди и автомобили като кардан и карбуратор или някакво друго съображение, но никак не успях да я харесам. Нещо повече: години наред се подигравах на сестра ми, че е единственият човек на света, успял да стигне до края на книгата и да я одобри при това. Отне ми няколко десетилетия, докато случайно открия втори такъв човек и по стечение на обстоятелствата с него станахме семейство  Основно по тази причина реших да дам на книгата нов шанс и този път останах очарована. Искам да запозная и вас с гаранционните човечета: много ...
Прочети повече