Дари детска книжка за децата в бежанските центрове
20.06.2018
Грамотността е ключова за успешното житейско реализиране на децата независимо откъде идват, затова ви каним да се включите в дарителската акция за книги за децата в бежанските центрове у нас. От 20 до 30 юни можете да донесете детска книжка на български, английски, френски или друг език, в Cush.BAR в Дом на киното / Dom na kinoto, която ще бъде дарена в приемните центрове за бежанци у нас. В момента има 4 работещи центъра за настаняване към Държавната агенция за бежанци. В тях има над 241 деца, които имат нужда да се учат, да развиват нови знания и умения всеки ден. Можете да допринесете, като им подарите полезни учебни материали, разкази за деца, музикални книги или друга книга. Събирането на книги и изложбата е съвместна инициатива на UNHCR Bulgaria, Аз чета - AzCheta.com, Детски книги / Detskiknigi.com и Mo•tif. ...
Прочети повече
12 детски книги, с които да отбележим Деня в памет на жертвите от войната
11.11.2017
В страните от Британската общност 11 ноември е Remembrance Day - Ден в памет на жертвите на Първата световна война. На този ден през 1918 година се сключва примирие между Германия и страните от Антантата и бойните действия се прекратяват "в 11-я час на 11-я ден на 11-я месец". Неофициално е известен още и като Ден на маковете. Важно е да знаем и да помним историята, както и да помним жертвите на войните, затова днес сме ви подбрали 12 детски книги, които разказват за трагедията на военните действия - не само на двете световни войни, но и на случващите се в последните години конфликти. Книги, посветени на Първата световна война Темата за Първата световна война е от особен интерес за Майкъл Морпурго и в много от своите  книги за деца той избира да им разкаже история от по-малко използвана гледна точка (често от името на животно) и да привлече вниманието им към малко известни факти за войната. Именно такива са "Боен кон" (изд. Пергамент прес) и "Спасяването на редник Пийсфул" (изд. ФЮТ). Първата книга разказва за прекрасно животно – великолепният кон Джоуи и неговата изключителна съдба. Като младо жребче ...
Прочети повече
Има крокодили в морето: истинската история на Енаятолах Акбари
29.10.2015
„Защото са важни събитията. Важна е историята. Това, което ти се случва – то е важно и то променя живота ти, а не къде си и с кого си.“ Навръх July morning, когато вързастните посрещаха изгрева на слънцето с надежда за ново и по-красиво начало, аз отгърнах последната страница на „Има крокодили в морето“ (изд. "Жанет-45") – истинската история на едно афганистанско момче. Енаятолах Акбари е героят, за когото ще ви разкажа с удоволствие, защото въпреки трудностите, с които се сблъсква, той мечтае за ново и по-добро начало. И го постига! Фабио Джеда е авторът, заел се с трудната задача да запише и представи пред читателя тъжната, ужасна, трудна и все пак вдъхновяваща история на малко афганистанско момче, изминало дългия път от родната си страна до Италия. Път, отнел му повече от осем години, в които само силата на волята крепи Енаятолах. Историята започва от момента, в който момчето е на 11 години, а майка му гоизоставя в samavat (нещо като хан) в Пакистан. „Жестока майка“, ще си помислите, но действията на смелата жена са най-голямата услуга, която тя успява да направи на сина си. Опасностите дебнат Енаят, ...
Прочети повече
Бежанската “Сянка”
21.09.2015
Това ревю е писано през 2012 г. Днес обаче то звучи още по-актуално заради бежанската криза, завладяла цяла Европа. Изправени пред необходимостта да вземем решение дали да съчувстваме или да пъдим бежанците като кучета, дали да се държим хуманно или да ги посрещаме с пита с късмети-предразсъдъци, нека погледнем на нещата през очите на "Сянка" (изд. "ФЮТ"). Срещата с бежанци е стряскаща. Едва ли вие, скъпи малки читатели, имате представа за това (за щастие) и все пак нищо не може да се сравни с погледа на дете, преминало през Ада... Докато следвах в университета, имах предмет, наречен „Бежански проблеми“, по който ни възложиха задача да интервюираме бежанци. Такива се срещат и в София, в специалното бежанско общежитие, където чакат да получат нов живот и се надяват искрено на това. Няма да забравя тъгата в гласа на момчето от Иран, чието семейство се бе измъкнало от сигурна смърт...  Толкова бях потресена, че набързо зададох стандартните въпроси, които си бях измислила и си тръгнах. Ако сега можех да отида, щях непременно да попитам тези чуждоземци за какво мечтаят и кое им липсва най-много ...
Прочети повече