Тържествено се заклевам да прочета “Хари Потър и Затворникът от Азкабан”. Отново!
01.02.2018

Днес за четвърти път читателите по света отбелязват Деня на книгите за Хари Потър. Екипът ни също е от верните фенове на магическата сага на Дж.К. Роулинг, а какъв по-хубав начин да празнуваме от четенето на книгите за момчето с белег като светкавица на челото. Особено ако става въпрос за истинско печатно бижу като илюстрованото издание на “Хари Потър и Затворникът от Азкабан” (изд Егмонт).

Историята в третата книга от поредицата е добре известна, затова няма да изпадам в подробности по сюжета. Само ще отбележа, че за трета година Хари и приятели се отправят към Хогуортс. Този път обаче обстановката е по-различна. Не само поради факта, че Хари бяга от дома на отвратителните си роднини Дърсли и пътува до Диагонали със “Среднощния рицар”. По-плашещото е, че навсякъде е пълно с ужасяващите пазачи от магьосническия затвор Азкабан – Дименторите, които преследват избягалия затворник Сириус Блек – обявен за поддръжник на Волдемор.

При такива обстоятелства започва учебната година и макар Черният лорд да не се появява лично, Хари и компания отново се изправят пред големи предизвикателства. Ролята на демоничния злодей привидно е възложена на Блек, въпреки че по традиция героите на Роулинг крият свои тайни и изненади. Писателката умело натрупва напрежение и подготвя сцената за бъдещите по-преки сблъсъци с Волдемор и сподвижниците му.

С “Хари Потър и Затворникът от Азкабан” тя въвежда интригуващи нови персонажи и магически предмети – Сириус Блек, дименторите, Крукшанкс, хипогрифа Бъкбийк, професор Трелони, Хитроумната карта, времевърта, Среднощния рицар и още, и още. Така магическият свят добива още по-голяма плътност и, нека си признаем, по-голяма реалистичност.

Освен опасности, предизвикателства и динамика, Роулинг по традиция не пропуска ненатрапчиво да предаде на децата няколко житейски урока, като фактът, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат на пръв поглед или за каквито ги обявяват по вестниците. Тя не се притеснява да демонстрира как повечето възрастни се отнасят с децата в трудни ситуации – крият истината от тях под предлог, че ги предпазват.

Макар и да ми е мъчно за Хари, оценявам смелостта на Роулинг умишлено да избягва стандартния хепиенд. Споделям нейната вяра, че децата могат да се справят с предизвикателствата на живота със собствени сили и с подкрепата на приятелите.

Както и при първите 2 книги, луксозното издание и илюстрациите на Джим Кей добавят ново ниво на удоволствие от четенето. Рисунките му могат да бъдат разглеждани с часове и отново са много разнообразни – от пейзажи през портрети до изпъстрената с пленителни подробности Хитроумна карта. Сред личните ми фаворити са илюстрациите на хипогрифите, совите в пощата, върколака (предизвиквам ви да откриете анатомичното несъответствие в тази рисунка!!!), страховитото черно куче, разпростряло се на 3 разтвора, и симпатичната малка совичка от последните страници.

Откакто започнаха да излизат новите, илюстровани от Джим Кей, издания на поредицата, искрено завиждам на 10-12-годишните деца, които за пръв път ще прочетат книгите за Хари Потър именно в този вариант. Вярвам, че такива издания са способни да превръщат децата в запалени читатели, които с удоволствие да изричат “Тържествено се заклевам да върша пакости!”.Ha Ha

Не пропускайте и илюстрованите “Хари Потър и Философският камък” и “Хари Потър и Стаята на тайните”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар