Странната и красива тъга на Ава Лавендър
07.12.2017

Точно такъв литературен подарък в края на годината никак не очаквах! Не че не попаднах на доста хубави книги през 2017-та,  напротив. Трябва да си призная обаче, че временно бях отписала тийн категорията като неспособна да ме изненада с нещо впечатляващо и/или откровено навяваща скука. В този момент в ръцете ми попадна поразителната „Странната тъга на Ава Лавендър“ (изд. Прозорец) от Лесли Уолтън и за броени дни почти ми отне способността да мисля или да искам да правя нещо друго, освен да я чета. А след като приключих, започнах да си я преговарям.

Smile

Ако трябва да събера мнението си само в едно изречение: „Странната тъга на Ава Лавендър“ заслужава да бъдат съпреживяна от колкото се може повече читатели в България редом с останалите страни, където е преведена след публикуването ѝ в САЩ през 2014 г. Историята в романа започва с раждането на главната героиня Ава през 1944 г. в Сиатъл, но нека я оставим да се представи сама:

„За мнозина аз бях въплъщение на мит, олицетворение на най-великолепната легенда, приказка. Някои ме смятаха за чудовище, за мутирало създание. За моя зла участ веднъж ме сбъркаха с ангел. За майка ми аз бях всичко. За баща ми – абсолютно нищо. За баба ми бях всекидневно напомняне за отдавна загубена любов. Но аз знаех истината – дълбоко в себе си винаги съм я знаела.

Аз бях обикновено момиче.“

Работата е там, че „обикновеното момиче“ Ава се ражда с чифт пъстри крила, които са неразривно свързани с жизненоважни органи в тялото ѝ и не могат да бъдат оперативно премахнати без риск. Младата Ава е обречена да носи тази благословия (или по-скоро проклятие) на крехкия си гръб цял живот. И моля ви, серийни (по)читатели на тийн романи, не повдигайте вежди иронично-отегчено. В този роман, за щастие, идеята за ангелоподобен двукрил човек не е изоставена на нивото на традиционното за жанра повърхностно клише. Такива първоначални опасения имах и аз, но авторката Лесли Уолтън бързо и яростно ме опроверга.

В първата половина на романа Ава разказва историята на своя род и по-точно на няколко централни женски фигури в него, които с постъпките си в миналото ще предопределят и нейната собствена съдба. Началото поставят прабаба ѝ и прадядо ѝ във Франция и семейното им преселване в Ню Йорк. Следва историята на бабата Емилиен с брата и сестрите ѝ, която прелива в раждането на Вивиан (майката на Ава) и нейното детство и младежки години в Сиатъл. Поколение след поколение, предците на главната героиня „оглупяват“ от любов, понасят страховити удари в страстта и заслепението си и прехвърлят несретната си любовна карма на дъщерите си.

Неусетно повествованието отново стига до самия разказвач – Ава Лавендър, белязана физически още от рождението си и закономерно дарена с име, което на латински означава „птица“.  Втората половина от романа е за нейната собствена битка за място под слънцето, „обикновен“ живот на тийнейджър сред връстниците си и може би (най-накрая) споделена любов. Макар и не тъй магична като атмосфера и осезаемо по-тийн, и тази част от книгата успява да изненада и майсторски да създаде усещане за реално и страховито надвиснала опасност. Аз лично останах ужасена, разтърсена, емоционално изтощена и все пак подмамена от плах лъч надежда за възможно спасение и избавление. Дали е така? Потопете се в странната, но красива тъга на Ава Лавендър и споделете с екипа ни своето мнение.

Романът на Лесли Уолтън (и особено първата му половина) доставя неописуемо удоволствие с нежния лиричен стил на писане, магичния привкус и неописуемата сладко–горчива атмосфера на вечно обречена любов и мимолетно щастие. Лично в моите представи започнаха да изникват спомени за „Като гореща вода за шоколад“ на Лаура Ескивел, „Шоколад“ на Джоан Харис, „Зад кулисите на музея“ на Кейт Аткинсън. Самата писателка посочва в свои интервюта, че много харесва Ескивел, а сред любимите ѝ романи са „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес, „Добри поличби“ на Нийл Геймън и Тери Пратчет и „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър. Споделя, че се увлича по магическия реализъм като стил на писане (Маркес, Алис Хофман, Ник Банток) и много харесва филмите „Лабиринтът на Пан“ и „Невероятната съдба на Амели Пулен“.

Интелигентната, отдадена, взискателна тийн публика със сигурност заслужава и има какво да научи, почувства и съпреживее с Ава Лавендър: как да обичаш, как да живееш с белезите от пагубна любов, как да намериш сили да преживееш ужасяваща травма и да продължиш да търсиш смисъл и път напред. Приятно четене с това книжно бижу!

Автор: Яна Кръстева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар