Шареният празник Цветница
24.04.2016

“Не трябва да бродиш,

далече да скиташ - 

цветя ако зърнеш,

там феи са скрити!”

(из “Феите на цветята”)

На днешния ден, една седмица преди Великден, християните празнуват Цветница, а малки и големи с имена на  цветя и растения празнуват своя имен ден. Историята на празника разказва, че в неделя преди Великден Христос тържествено влиза в Йерусалим преди еврейската Пасха, яздейки магаре, а вярващите го посрещат с палмови клонки.

Сутринта на тържествената църковна служба вярващите носят върбови клонки и пролетни цветя и вземат осветена върба и здравец от църквата. Оттук идва името Връбница, с което още е известен празникът. Щом бъдат осветени, върбовите венчета се отнасят по домовете на вярващите и се поставят под иконата или над вратата на дома до следващия празник.

Според разпространените народни вярвания, осветената върба притежава чудодейни сили и предпазва от уроки децата и домашния добитък, помага на жените против главоболие по време на жътва, а при опасност от градушка се е смятало, че силата й може да предпазва от природното бедствие. По стара традиция невестите носят в църквата и краваи, които раздават помежду си, след като свещеникът ги освети.

На Цветница с обичая кумичене приключва и цикълът от момински пролетни игри. Девойките, които са лазарували, отиват на близката река. Всяка от тях носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), наречено кукла. На реката, момите играят хоро и пеят песни, а след това пускат по течението своя венец или кукла. Която мома победи във водното състезание, нея обявяват за кумица на лазарките*.

Според информация от библиотекар Детелина Еврева от РБ „Беню Цонев“ – Ловеч, голяма част от обичаите на празника са запазени и възродени през годините в града. Особена местна традиция е организирането на голям панаир на грънци навръх днешния ден Цветница. Всяко ловешко семейство отива до църквата, а след службата занася у дома от осветените върбови венчета, които се поставят пред домашната икона. След литургията жените от Ловеч задължително посещават грънчарския панаир, откъдето купуват нови съдове – паници, гювечи, делви, стомни за вода, саксии, свирки за децата, бърдучета и др. Тази година посетителите на панаира ще си припомнят и позабравения, но много интересен занаят плъстене – най-стария занаят за добиване на тъкан. От няколко години жителите и посетители на Ловеч могат да наблюдават и възстановка на обичая кумичене. Млади момичета в народни носии танцуват на Транспортния мост в града и хвърлят своите венчета във водите на р. Осъм, а през целия ден песните и танците се вихрят на откритата сцена на градския площад.

Ако във вашия град няма специални празненства по повод днешния празник, потопете се в книгите, разказващи за красиви и ароматни цветя. Разберете къде танцуват нощем цветята в приказката на Андерсен “Цветята на малката Ида”, научете повече за феите на цветята и си засадете собствена цветна градинка. Идеи ще откриете в книжката “Феите на цветята: Приказна книга за момичета”, а мишката Метличина, която също празнува своя имен ден днес, ще ви даде куп безценни предложения за вкусни цветни гозби и интересни мишешки историйки.

Ето и някои от произведенията, с които нашият екип ще се наслади на цветния празник:

- поредица “Феите на цветята” – заради невероятните илюстрации и възможността да прекрачим прага на вълшебния им свят;

- “Палечка” – защото само тя може да живее в чашката на цвете и да спи в легълце от орехова черупка;

- приказките на Андерсен “Цветята на малката Ида” и “Дивите лебеди” – защото много ни харесват;

- “Меко казано” на Валери Петров – защото…

“…виж, ясенът, който цял в пламък червен е,

се моли на бука: – Дай жълто на мене! - 

а жълтият бук му отвръща: -Съгласен,

но дай ми ти първо червенко от ясен!”

Честит празник!

* Източник на информация за народните обичаи: Шарланова, д-р Валентина, “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, София, 2010 г.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар