Сесар Майорки: Обожавам приключенската литература, но не ми харесва да я поставям в настоящето
09.05.2018

Испанският писател Сесар Майорки е познат на българските читатели с романа си “Остров Боуен” (изд. Ергон), който сме ви представяли в кампанията “Клуб за книжни пътешествия”. Книгата получава Националната награда за детска и младежка литература, Наградата за най-добър младежки роман на годината, присъждана от водещото испанско издателство ЕДЕБЕ, Награда „Храмът на хилядата врати“. Включена е и в Почетния списък на Международния Съвет за детска и младежка литература. 

Роден е през 1953 г. в Барселона, но семейството му се мести да живее в Мадрид. Учил е журналистика и е сътрудничил на редица списания. През 1981 г. се преориентира към рекламния сектор и работи като криейтив копирайтър за много мултинационални рекламни агенции. През 1991 г. се връща към литературата, а от 1996 г. се занимава само с писане предимно на литературата за подрастващи. Поддържа личен блог, където пише за литература, филми, комикси и всякакви безполезни неща.

Поводът да се срещнем с него бе гостуването му на първия Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи 18-22 април в Младежки театър “Николай Бинев”.

Кога и как започнахте да пишете книги за деца?

Беше около 1984 г. Видях в един вестник обява за конкурс за юношеска литература – роман за юноши. Наградата беше доста голяма (в евро) и реших да опитам. Написах роман, представих го и не спечелих, но след това издателството се свърза с мен и купи романа. А на следващата година се пробвах отново, с друг роман, и спечелих наградата.

И двата романа се продадоха много добре, написах още романи, спечелих още награди и тогава нямаше причина, поради която да спра да пиша.

Защо избрахте да пишете за деца и юноши?

За деца имам само един роман, който направих по молба на малкия си син, а останалите, около двайсет книги, са за юноши. Това, което най-много харесвам в юношеската литература, е свободата да пиша това, което искам и да го пиша както искам.

На български е издадена книгата Ви „Остров Боуен”, в която съчетавате приключенски роман с научно-фантастични елементи. Към какво искахте да привлечете читателското внимание?

Не е нищо оригинално, защото Жул Верн вече е комбинирал по този начин двата жанра – приключенски романи и научна фантастика. Хърбърт Уелс също ги съчетава по подобен начин. Дори Джек Лондон съчетава тези два жанра в своята книга „Желязната пета“. Аз исках да се върна в миналото и да припомня класическия приключенски роман.

Как Ви хрумна идеята за книгата и защо избрахте да върнете читателите близо 100 години назад?

Обожавам приключенската литература, но не ми харесва да я поставям в настоящето, защото преди 1920 г. светът е бил едно тайнствено място. А сега можеш да видиш всяко място с Google Earth и няма никаква загадка, няма я мистерията. Магията изчезва!

Кой от персонажите чувствате най-близък?

Трябва да призная, че професор Сарко е много близък до мен. Симпатичен ми е, защото си приличаме в много отношения. Също така чувствам лейди Елизабет близка до себе си, защото в един свят, враждебен към жените, в който те са дискриминирани, тя притежава силата и волята да се справи.

Остров Боуен” е номинирана за българската Награда за най-добра детска книга „Бисерче вълшебно” 2018, за която гласуват само деца от 5 до 16 години. Ако спечелите, какво би било Вашето послание към децата?

Много, много, много благодаря!

Как се вдъхновявате при писане?

Събирам вдъхновение от всичко -  телевизията, приятели, неща, които са ми били разказани, пътувания, сънища, вестници, книги, които чета, и от живота.

Обичахте ли да четете като дете и кои бяха любимите Ви книги?

Много обичах да чета! Любимите ми книги бяха тези, които обичаше баща ми. Дори не знам дали са познати в България. („Приключенията на Уилям Браун“ например) По онова време в България не са се издавали вероятно такива книги, затова може да не ги познавате. Това е поредица с главен герой Уилям Браун – момче, което смята, че възрастните са врагове. Неговият свят се е противопоставил на света на възрастните и Уилям забърква невероятни каши.

Джон Ленън казва, че благодарение на Уилям Браун, те са се опълчили срещу света и са създали своята музика. Това са книги, които те учат да се бунтуваш срещу властта.

Какво бихте казали на 10-годишния Сесар, ако можехте да го срещнете сега?

Бих му казал да се грижи повече за зъбите си и за косата си.

Кой е любимият Ви испански филм?

„Пласидо“ от 50-те години – критика на лицемерната доброта. „Юг“ на Виктор Елисе – филм за момиче, което разкрива тайните на своя баща след неговата смърт. Един прекрасен филм!

Интервюто взе: Мартина Димитрова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар