„Сакъз Сардуня“ – силата на приказките и въображението
14.03.2017

Турската писателка Елиф Шафак е достатъчно известна и обичана от порасналите български читатели. „Сакъз Сардуня“ (изд. Егмонт) е първата й детска книга и съвсем логично бях силно заинтригувана какво се крие между кориците й.

Сакъз Сардуня живее в спокоен истанбулски квартал, много обича да чете, да гледа филми, да слуша музика. Въобще всички онези неща, които обичат обикновените момичета. Само едно не обича – името си. Наречена е на красиво цвете, но всички й се подиграват за странното име.

Момичето, което не обича името си е изпълнено с любопитство към света, което ражда много въпроси. Малката умница обаче е забелязала, че с възрастните е трудно да се разговаря. Когато стане дума за нещо, което не им харесва, те или се правят, че не чуват, или го отминават със смях. Майка й, например, най-често бърза да прекрати неудобните разговори с категоричното „Точка!“.

Един ден се налага Сакъз Сардуня да замине за седмица при баба си и дядо си в малко турско градче, защото родителите й заминават за седмица в чужбина. В училищната библиотека момичето е намерило странно светещо кълбо с допълнителен осми континент освен съществуващите седем. Сакъз Сардуня го взема със себе си и именно то става причина за срещата й със Зелиш и Асутай. Те идват от страната Лерапри (Страната на Легендите, Разказите и Приказките), в която се раждат всички вълшебни истории и приказки, които после идват в нашия свят.

Сигурно вече сте се досетили, че Лерапри е осмият континент от светещото кълбо, но лошата новина е, че приказната страна загива, защото децата са престанали да четат книги, да играят едно с друго, да измислят истории, да мечтаят, да раждат нови идеи. Сакъз Сардуня трябва да помогне на Зелиш и Асутай да стигнат обратно у дома, за да занесат нови идеи за приказки.

Шафак безспорно е майсторка на думите и увлекателния разказ, която успява да прикове вниманието и въображението на малките читатели. Макар да не съм почитателка на книгите й за възрастни, детската й книга ме спечели с автентичния поглед към света през очите на умно и любознателно малко момиче. Беше ми много приятно да извървя заедно със Сакъз Сардуня пътя от „момичето, което не обичаше името си“ до „момичето, което обича своето име”. Няма да крия колко много ми хареса идеята, че книгите са безкраен извор на идеи и мечти, които ни помагат да направим по-добър света, в който живеем. Допада ми и подхода на Шафак, която не заблуждава читателите, че промяната ще стане лесно, като с магическа пръчица. Тя е съвсем честна, че всеки път е труден и промяната е бавна, но не забравя да вдъхне увереност на децата, че имат силите да извървят пътя.

Човешкото въображение и мечти са от изключителна важност за страната Лерапри – без тях всичко в нея повяхва и тя ще загине. Затова не спирайте да четете, да мечтаете, да експериментирате, да задавате въпроси. Всеки полет на вашето въображение кара Лерапри да процъфтява. И разбира се, не се отказвайте при първата трудност.

Понеже стана ясно колко жизненоважни са въображението и мечтите, в края на книгата Шафак е оставила място на малките читатели да се развихрят. Те могат да нарисуват мечтата си или да напишат разказ за своето име. По-романтичните от тях пък могат да погледнат списъка с красиви цветя и да разберат, кое е тяхното ново вълшебно име на цвете.

Книгата е номинирана за Наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” 2017.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар