Роня, която отказва да стане разбойник
10.06.2016

„Роня, дъщерята на разбойника” (изд. ПАН) не е типичната Астрид Линдгренова книга. Няма да откриете шеговито-пакостническите случки от „Карлсон, който живее на покрива”, „Емил от Льонеберя” или “Пипи Дългото чорапче”. Вместо това Линдгрен разказва живота на дъщерята на най-големия потомствен разбойник в Матисовата гора – Матис.

Роня идва на бял свят буквално с гръм и трясък - в нощта на раждането й вилнее страшна буря, която разцепва замъка на баща й на две. Разбойническата щерка живее щастливо сред отбраните разбойници на любящия си баща и грижовната си и практична майка. Когато поотрасва, гората се превръща в неин дом и площадка за игра – тя й предлага храна, подслон, знания и забавления.

Обстановката може и да изглежда идилична, но Астрид Линдгрен не е от авторите, които обичат захаросаните истории. Роня я очакват много реалистични преживявания и изпитания на отношенията й с близките. А след запознанаството й с Бирк Буркасон, син на най-заклетия враг на Матис, разбойника Бурка, бурята от чувства в душата й е подобна на бурята в нощта на раждането й.

Макар в Матисовия замък да дават немислима за днешните деца свобода на Роня, тя ни най-малко не е пренебрегвана или лишена от любов. Побратимяването с Бирк обаче ги изправя пред труден избор – семейството или приятеля; старата вражда (отдавна изгубила смисъл) или новите възможности на примирието.

Роня и Бирк са новото поколение, което е готово да се опълчи на старите порядки, да отхвърли предопределения му разбойнически живот и да поеме по собствен път. Сблъскът на децата с бащите им е поредният израз на вярата на Астрид Линдгрен в здравия разум и мъдрост на децата. За великата шведка няма съмнение, че възрастните трябва да се вслушват в децата, а не да им натрапват своите представи за бъдещето.

“Роня, дъщерята на разбойника” е празник на свободния и необременен от условности живот в хармония с природата. Малките читатели ще харесат вечно любопитната и свободомислеща Роня. Ще бъдат очаровани от начина й на живот – с голяма свобода, но и отговорност, да изследва света и чувствата си без ограничаващата (макар и добронамерена) намеса на родителите. По-възрастните читатели ще бъдат деликатно подтикнати да се поставят на мястото на децата си, да си припомнят какво е да изживееш първата любов, първия сериозен сблъсък с родителите, първата смърт на близък човек. 

Линдгреновите герои винаги са нестандартни и запомнящи се. Такива са и в тази книга. Матис може и да е разбойнически цар с буен и сприхав нрав, но не очаквате да има ранима душа и открито да показва наранените си чувства. Ловис пък е майка не само на Роня, а на цялата разбойническа банда. Типично по женски тя приема промените и трудностите в живота по-философски от Матис. А стария Пер Черепа е един доста необичаен мъдрец, който не се страхува да казват непрятните истини на Матис.

Силата на Астрид Линдгрен е да загатва истински същественото докато разказва увлекателни истории и пленява с неповторимите си герои. Така “Роня, дъщерята на разбойника” носи на читателите от всички възрасти едновременно наслада от четенето, мечта за детство на разбойническа дъщеря и безброй трудни въпроси.

Ревюта на още книги от Астрид Линдгрен - “Островът на чайките”, “Пипи Дългото чорапче организира похищение на коледна елха”, “Расмус и скитникът”, “Кале детектива”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар