Разпети петък и тайната на великденската трапеза
14.04.2017

Разпети петък е денят, в който Исус Христос е разпнат на кръст, за да изкупи греховете на хората. На този ден постът в православната църква е особено строг – нищо не се яде и не се пие дори вода. Единствено в Западна България на днешния ден моми и невести украсяват боядисаните яйца с различни мотиви и така те стават красиви писани яйца.

Писаното яйце, за което ви разказахме вчера, е възпято в народните песни и се подарява само на много скъпи гости, а в самоковския край момите украсяват изписаните яйца с китки, направени от разноцветни вълнени конци, залепени с восък за яйцето. Така украсеното яйце се нарича китанче и се приготвя специално за майката и бащата, за кръстника и девера, а момата го подарява на своя любим*.

В Ботевград, Софийско, на Разпети петък се състои традиционен събор, на който домакините непременно си набавят нови грънци за здраве (паници, гювечи, чаши и т.н.), а децата се радват на шарените стомнички – свирки и малките глинени фигурки, които получават от роднините.

Въпреки, че според църквата днес трябва да се пази строг пост, ние ще ви разкажем за някои от най-интересните обичаи и рецепти, посветени на Великденската трапеза. По традиция обредните хлябове и козунаците се замесват на Велика събота, а онези домакини, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, могат да го направят и в утрешния ден.

Великденски хляб

Сред основните обредни действия за празника Великден е приготовлението на хлябовете. Тяхното присъствие в обредния живот на българина е задължителен компонент, защото насъщният е приеман като дар, молба, жертва, магия. Някои от най-разпространените имена на обредни хлябове включват яйченик, чупник, кукулник, паска, великденски кравай, великденска кукла, женско играло, кръстата пита (Габровско), боговица (Ловешко, Габровско, Панагюрско), хляб с червено яйце (с. Кулата, Петричко), конка, великденска погача, великденски колак с кукуряк, яйчарник**.

Великденските хлябове се замесват от чисто пшенично брашно, “мълчана” вода, с подновения на Велики четвъртък квас, с мазнина и се намазват с яйце преди изпичането си. Месят се в събота от стопанката или младата невеста, а по-рядко – от най-старата жена в дома, която задължително се измива и се облича с нови или чисти дрехи. По време на втасването, в тестото се поставя зеленина.

Обредният хляб се прави за трапезата, за малките деца, за всеки член от семейството, за кума, за родителите, за лазарската кумица. Почти във всички региони на страната има обичай на Великден на децата да се дава хлебче с яйца. Кравайчета с червено яйце в средата се дават на овчаря, говедаря, свинаря, козаря. В Странджанско тези хлебчета се наричат пикул’ки, а в Софийско – коколници, и се месят за всеки член от семейството.

В някои райони хлябът за общата трапеза се шари по подобие на този за Бъдни вечер и се нарича кошера/кошара (Смолянско, Софийско, Ловешко) или харман (Харманлийско, Царевско). Срещат се хлябове, при които вместо изображенията на стопанството се поставят сурови яйца – 2 бели за Госпудя и 3-5 боядисани за семейството. Навсякъде из Шопско за трапезата се прави кулак с две яйца – бяло и червено. Хлябът е кръгъл, в средата с дупка; с тестото от дупката се прави прътче и се поставя над дупката във формата на стилизирана кобилица. Има хлябове с едно яйце в средата. Те са кръгли, големи, в средата с червено, тъмновинено или бяло яйце. Често върху яйцето се кръстосват 2 прътчета от тесто, символизиращи Христовия кръст. Великденският хляб се изяжда до троха в дома, за да не се изнася берекетът от двора***. 

Обредна трапеза

Снимка: Йоланта Делибозова – Йоли

Освен обредните хлябове и писаните яйца, на трапезата за Великден се слагат още баница, мекици, кокошка с лук, “старец”, саздърма, печена луканка. В наши дни агнешкото месо е намерило своето място на Великденската трапеза, както и обичаните козунаци или коломби.

Освен тях, домакините могат да ви почерпят с празнични сладки или специални вкусотии като козуначен венец. Ако решите да включите децата си в приготовлението на трапезата, изпробвайте рецептите на Йоланта Делибозова – Йоли и се забавлявайте заедно при украсата на шарените курабийки.

Не пропускайте и специалната лесна рецепта за Великденска ягодова торта на мишката Метличина, сътворена специално за вас – читателите на “Детски книги”, както и големите бели великденски курабии.

Ако пък се чудите с какво да занимавате малчуганите, които не си падат много-много по готварството, предложете им да измайсторят картички за роднините или сладки кошнички, в които да сложат своите трофеи от лова на яйца. Идеи за картичка ще откриете тук, за великденска кошничка по шаблон от книжка – тук, а много други идеи ще ви хрумнат несъмнено, ако разлистите “Весел, пъстър Великден” или “Моята великденска книга с игри”.

* Източник на информация за народните обичаи: Шарланова, д-р Валентина, “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, София, 2010 г.

** Източник на информация за народните обичаи и традиции: Маринкова В., Крутилин З., Антонова И., “Календарни празници и обичаи на българите”, Българска енциклопедия – БАН, София, 1998 г.

*** Източник на информация за обредните хлябове: изложбата “Великденска плетеница” на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.

Консултант традиции и обичаи: гл. ас. д-р Калина Мичева – Пейчева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар