Ян Бибиян и приключенията му :)
23.02.2012

На 18.07.2011 г. се навършиха точно 134 години от рождението на Димитър Иванов Стоянов с псевдоними Чичо Благолаж, Иван Коприван или просто Елин Пелин. С радост ще споделя с вас вижданията си за любима на поколения дечица книжка и за едно малко момче:

„Аз съм Ян Бибиян,

аз съм малък като залък,

силен като великан”.

Точно за „Ян Бибиян: невероятните приключения на едно хлапе” ви говоря. Прекалено отдавна бях чела книжката, за да си я спомням (не съм ли ви казала, че може и да съм стара, но чета детски книжки Laughing). Затова отново я прегледах наскоро и установих, че ако някои подробности бледнеят в съзнанието ми, онези морални категории като „добро” и „лошо” явно до голяма степен са били повлияни точно от постъпките и премеждията на главния герой – пакостник от висша класа.

Ян Бибиян е малко момче с много тежък характер, причинило доста страдания на жителите на малкото селце, в което е роден. След много дълги години той най-накрая се превръща в примерен гражданин, но след редица приключения. В историята за момчето обаче има една донякъде странна особеност. Изуми ме начинът, по който Ян Бибиян наистина е ужасно лош (напомни ми на Макс и Мориц на Вилхелм Буш), описан като напълно отвратително дете-чудовище. В повечето случаи, в които автори разказват такъв тип приказки, винаги си оставят по нещичко, което лесно може да се превърне в положителна черта. Тук такова нещо не открих!

Добре де, ако пък съвсем нищичко не си спомняте или изобщо не сте чели книжката, ще ви подскажа: Ян Бибиян е ужасно гадно дете, върху което дори дрехите не искат да стоят. Цар на пакостите, смисълът на живота му сякаш е да вреди на околните мирни и работливи хорица. В един прекрасен ден той се запознава с дяволчето Фют и оттук започва началото на края.

Но кой край? Да стане цар на дяволите с безобразните си лудории или да стане прилично нормален човек? За да открие призванието си, момчето-дяволче преминава през опиума (пуши забранени цигари), безобразния тормоз над съселяните си, стига почти до Царството на дяволите, получава глинена глава, за да забрави, и си проправя път през царството на магьосника Мирилайлай…

А ако първата книга за „Приключенията на едно обикновено хлапе” попада в графата фентъзи, то „Ян Бибиян на Луната” си е чиста доза фантастика! Написана през 1934 г., книгата описва в страхотни подробности пътуването на вече порасналия и поумнял Бибиян до Луната, повърхността й, дори обратната й страна. Добре де, не е фантастика, защото се появяват лунагите, но все пак на моменти всичко е описано толкова реалистично, много преди датата 21 юли 1969 г., когато човек стъпва за пръв път на Луната. Тази книга ми хареса повече от първата при настоящия ми прочит. Ако за едно малко дете е важно да има фантастични елементи в историята, която чете, за мен като по-голямо дете очарованието и учудването от типа: „Господи, как е успял да опише до толкова голяма степен една напълно непозната тогава част от Космоса?” бяха някак си по-важни. Дори сравнявах приключенията на Ян Бибиян и Калчо с тези на Джордж и Ани в Космоса!

В заключение бих отбелязала, че Елин Пелин наистина е голям писател! За другите му произведения ще запазя мнението си, но Ян Бибиян според мен далеч е надхвърлил, дори изпреварил времето си.

Ако искате да видите и една детска гледна точка, предлагам ви видео-ревюто на Карин за книгата:




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар