Принцеса Лаурентин ван Оранйе за грамотността, ролята на библиотеките, зелените идеи и детските книги
19.05.2014

Принцеса Лаурентин ван Оранйе не се разхожда с коронка и бална рокля, а активно защитава каузата на грамотността по света.

Специален посланик на ЮНЕСКО по въпросите на грамотността и развитието, ревностен защитник на околната среда, създател на детските книги “Мистър Фини и светът надолу с главата” и “Мистър Фини и загадката след дърветата” и председател на холандската библиотечна асоциация, нейно кралско височество бе специален гост в България по няколко повода – откриването на Националната библиотечна седмица и появата на новата й книжка на български език, отпечатана специално за кампанията “Книги за смет”.

Ето какво успяхме да научим от принцеса Лаурентин за нейните лични каузи, за вижданията й по важните въпроси на грамотността и за холандския пример в областта на четенето, ролята на библиотеките и опазването на околната среда.

Защо избрахте грамотността като кауза, за която да работите?

Преди повече от 25 години бях стимулирана и вдъхновена от срещите си с хора, които бяха преминали през живота без да могат да четат и пишат. Видях какво ги бе сполетяло поради тяхната неграмотност и това усещане се загнезди в мен. Двадесет години по-късно избрах да работя в тази насока, защото си спомнях емоцията: от една страна не ти се иска възрастните хора да преминават през подобни изпитания, а от друга страна се появява желанието да предпазиш децата. В крайна сметка всичко опира до овластяването, до даването на достатъчно информация и знания, за да бъде способен индивидът да взема решения и да има високо качество на живот.

Има ли много деца в Холандия, които срещат затруднения с четенето и писането днес?

Всъщност има. Ето и малко статистика: около 25 % от децата завършват училище с изоставане от около две години от стандартното ниво по отношение на четенето и писането. Тези цифри не са твърде различни от данните за други европейски страни. 13 % от децата пък са функционално неграмотни и срещат затруднение да четат книги, което им причинява емоционални проблеми – те губят вяра в способностите си, очевидно не успявайки да се развиват и да обработват информацията по необходимия начин. И тук отново се появява въпросът за овластяването от положителна гледна точка и възпрепятстването на развитието от негативна.

Кои са първите стъпки, които държавата трябва да предприеме, за да промени ситуацията с неграмотността сред децата?

За мен насочването на вниманието към грамотността е нещо, което преминава през поколенията. Едно дете винаги има около себе си възрастен, отговорен за възпитанието му: учител, родител, баба или дядо. Затова всеки въпрос, свързан с обръщането на внимание на грамотността, трябва да е съобразен с това възрастният, отговорен за детето, също да има необходимото ниво на грамотност. Така, когато гледаме към страни като България, където 41 % от възрастните са функционално неграмотни, всяка програма, свързана с децата, трябва да отчита и този факт. Това е много важно и стои на първо място.

Второ, всичко опира до осъзнаването на значимостта на грамотността. При децата, както и при възрастните, всичко опира до мотивацията и според мен държавата трябва да осъзнае, че не се касае единствено за образователен проблем, а по-скоро е необходимо да се мобилизира обществото. Смятам, че възрастните са ключът, което означава, че министерствата трябва да работят съвместно – от министерството на културата през министерство на здравеопазването, на околната среда и на образованието, те всички трябва да осъзнаят, че грамотността е в основата на обществото.

А когато говорим за децата, според мен всяка една програма трябва да започне от най-ранна детска възраст. Затова например, четенето на глас е една от най-ефективните инвестиции, които обществото е в състояние да направи. Ако започнете да четете на едно дете още от раждането му по петнадесет минути на ден, това ще е най-ефективната инвестиция, която сте в състояние да направите.

Какво включва работата Ви като специален пратеник на ЮНЕСКО по въпросите на грамотността и развитието?

Мисля, че мисията ми е да разпространявам много от тези схващания навсякъде по света. Понякога се стремим да отделяме развитите от развиващите се страни, но всъщност има много въпроси, които са важни. В световен аспект, вероятно знаете данните, има около 775 млн. неграмотни възрастни и около 152 млн. деца, които не посещават училище. Чрез работата си се опитвам да повиша вниманието на обществото по темата на международно равнище. И вярвам, че трябва да насоча вниманието си специално към Европа, защото ние имаме склонността да приемаме за даденост, че европейците са грамотни, а това изобщо не е вярно.

Смятате ли, че медиите в Холандия обръщат достатъчно внимание на въпросите на грамотността?

В Холандия, от позитивна гледна точка, в последните десет години медиите се фокусират сериозно върху проблемите на грамотността. Защо е важно това? За да се повиши вниманието на обществото: родителите да осъзнаят колко е важно да четат на децата си; възрастните да разберат, че не са сами и ако срещат проблеми с грамотността, има кой да им подаде ръка. Според мен медийното внимание по въпросите на грамотността служи за пробиване кръга на мълчанието и предразполага гражданите да говорят по тези проблеми.

Достатъчно ли е това медийно внимание? Естествено, то винаги може да бъде и по-голямо. И все пак е нещо, чрез което определено в Холандия можеш да адресираш проблемите и да видиш резултатите. Положителен аспект, който обаче изисква полагане на дългогодишни усилия.

Също така ми се струва, че за да има медийно покритие темата за грамотността, са ни необходими икони, добре познати личности – надеждни и отдадени на каузата, – способни да предават нашите съобщения чрез своя глас. В Холандия огромна роля за медийното отразяване играят и физическите посланици на грамотността – възрастни, които преди са били неграмотни, но са успели да преодолеят проблема. Те са в състояние да мотивират родителите и младите хора, заявявайки: „Не бъди като мен!“. Това послание е много силно.

Не смятате ли обаче, че е трудно да се намерят личности, преживели подобна ситуация, които да са готови да споделят пред обществеността, че са били неграмотни? За това се изисква голяма смелост…

Да, наистина е трудно. Изисква се огромен кураж, но съм сигурна, че и в България можете да срещнете достатъчно смели хора, готови да споделят личния си опит и да послужат за пример.

Знаем, че сте специален гост на Националната библиотечна седмица в България. Нека поговорим за библиотеките и тяхната роля. Когато на дневен ред застане грамотността и в частност достъпът до книги, как функционират библиотеките в Холандия и от кого зависи бюджетът им за обновяване на библиотечните фондове – от държавата или от местната администрация?

В Холандия повечето библиотеки са на общинска издръжка. Както и в България, в Холандия набирането на средства е въпрос на натиск. Следователно ние, ангажираните с проблема и библиотеките в частност, трябва да покажем тяхната релевантност по отношение на развитието на личността, на общността, да докажем, че библиотеките са най-леснодостъпните за учене места, в които децата и младите хора могат да подготвят домашните на спокойствие…

Тук отново се срещат два аспекта: първият е необходимостта самата библиотечна общност да осъзнае, че не можеш да седиш и да чакаш хората да дойдат, а трябва самите библиотекари да навлязат в и да си взаимодействат с обществото; и обратното – когато покажеш значимостта на библиотеката за обществото, то онези, отговорни за финансирането, трябва да осъзнаят, че инвестицията в библиотеката е инвестиция в общността. Това е малко като въпроса за кокошката и яйцето, но определено трябва да започнем да възраждаме ролята на библиотеките. Поне това е случаят в Холандия.

Има ли някакви програми или законови регламенти в Холандия, чрез които училището да си взаимодейства с библиотеката?

Имаме много програми, при които отново опираме до проактивния и, бих казала, предприемачески дух на дадено училище или библиотека да осъзнаят, че двете институции могат да работят заедно. Имаме прекрасен пример от библиотеката в Делфт, чиито служители са изключително активни и са се „намерили“ с местното училище, превръщайки библиотеката в естествено продължение на училището. Този подход определено дава резултати, но отново изисква творческо мислене и необходимост хората да си кажат: „Чакай малко! Въпреки ограничените ресурси, ние трябва да работим заедно!“. 

Едно от моите послания тук, в България, всъщност е, че макар и бюджетът да е оскъден, за щастие това ни прави по-креативни и ни кара да търсим решения.

Посещавате ли обществена библиотека в Холандия и водите ли децата си там?

Да, разбира се. Имаме чудесни библиотеки, например една в Амстердам – обществена библиотека, в която ходя с децата си и те я обожават. Като председател на нашата библиотечна асоциация, открих тази сграда преди време. Наскоро открих библиотека в друг град и смятам това за чудесно преживяване, вдъхновено от предприемаческия дух. Сградата на въпросната библиотека е бивша шоколадова фабрика, която решихме да претворим в нещо различно, превръщайки я в библиотека. В нея има дори кафе и хората обичат да я посещават. Смятам, че това е място от нов тип и гражданите го преоткриват като интересно място за посещения. Те си казват: „Защо да не отида на кафе в библиотека, да се свържа към интернет чрез WiFi-връзка и да потърся интересни книги за развлечение или за училище, вместо просто да се мотая в дадено кафене, без да имам книги подръка и без да науча нещо?“.

В България сте известна не само като принцеса, но и като писател на детски книги. Какво ви провокира да се насочите към писането?

Бях провокирана от факта, че като възрастни ние предприемаме дадени действия, които вероятно трябва да оценим не от гледна точка на стойността им, а да се запитаме: „Защо го правим?“ от гледна точка на съжителството в дадена общост. Затова първата ми книга, преведена на български език, бе за знамето, забито на Северния полюс; втората, която все още не е достъпна на български, е за покачването на нивото на морското равнище и мисълта за съдбата на островите; третата книга е за споделянето и за алчността – това човешко качество, което не допринася особено за устойчивия начин на живот. Вдъхновението ми идва от действията, които ние, възрастните, предприемаме един спрямо друг, а от друга страна ме вдъхновяват децата, питащи защо правим това или онова.

Какви характеристики трябва да притежава дадена детска книга, за да бъде определена като изключителна? Само текстът ли е важен, илюстрациите или пък е важна колективната работа на екип от професионалисти, които да създадат продукт, обожаван от децата?

Хм, мисля, че красотата е в очите на гледащия и смятам, че една книга е добра, когато и детето, и възрастният й се наслаждават. Това поне важи в моя случай. Четенето е радост, забавление, желание да откриеш нещо ново…

Съгласно опита ми, при по-малките деца илюстрациите са много важни и трябва да вървят заедно с текста. Затова ние бяхме изключително внимателни рисунките да са на същата страница, на която е и историята. Знам от собствените си деца, че ако те видят нещо различно от това, което разказва историята, реагират незабавно и питат какво не е наред. Смятам, че добрата детска книга е комбинация от текст и илюстрация, а и че добрата история трябва да извира от сърцето.

Разбира се, не е моя работа да определям дали моят герой Мистър Фини се харесва – смятам, че читателите сами трябва да решат. А иначе при него нещата стоят така: той не е дете, защото всеки от нас може да открие у него по нещо от себе си, но прилича доста на дете, защото не се преструва и не притежава много знания. Мистър Фини обаче притежава силата да задава въпроси и се надявам, че децата черпят от неговата сила, казвайки си: „О, той задава въпроси. Нека и аз го правя!“.

Наистина вярвам в могъществото на децата – в тях се крие толкова много…

Коя бе любимата ви детска книга/автор, които ви превърнаха в запален читател?

Когато растях, имаше една писателка на име Теа Бекман, холандка, която пишеше за деца на моята възраст. Като малка четях много истории и разказвах много, но никога не съм си мислила, че ще стана писател един ден. Езикът винаги е бил много важен в моя живот, като се започне от детството ми – родителите ми много ми четяха и смятам, че когато бях на единадесет години открих книгите на Теа Бекман, пълни с любопитството на детето, откриващо света, а и с много приключения… Това наистина бяха книги-икони, които те потапят в сюжета. Виждам сега това и с моите собствени деца. И мисля, че различните деца харесват различни книги, а книгите трябва да са способни да задоволяват различните вкусове. Няма една-единствена книга, която да се харесва на всички деца.

При Мистър Фини се опитахме да пригодим сюжета така, че книгата да се харесва и на момчетата, и на момичетата – героят на момчетата да е Мистър Фини, а на момичетата – Розово пиперче, но се оказа доста трудно начинание. Открих, че има огромна липса на книги, които да се харесват еднакво и на момчетата, и на момичетата.

Какво мислят собствените ви деца за Мистър Фини? Участваха ли в създаването му?

Не в създаването му, а по-скоро индиректно, защото съм им майка и докато съм заобиколена от децата си, които са много любознателни и чувствителни, преживявам това непрекъснато и вероятно обръщам по-голямо внимание на онова, което ги вълнува. Затова по-скоро децата ми участват индиректно в появата на Мистър Фини. Иначе винаги им чета ръкописа за доизпипване на детайлите.

И все пак имам нужда историята да идва от мен и от реалния свят, защото в противен случай се появяват две паралелни следи, които да те вдъхновяват, а това е изключително сложно.

Нека поговорим малко и за зелените инициативи. Откъде трябва да започнем спасяването на Земята: да се опитаме да променим законите, да научим децата си колко е важно опазването на природата или просто да си намерим съмишленици, с които да правим малки стъпки в защита на околната среда?

Според мен трябва да направим всичко изброено. Затова понякога въпросът е прекалено сложен, защото ни трябват паралелни решения. Вярвам изключително много в необходимостта всеки отделен индивид да предприема малки стъпки в собствения си живот, защото сме 7 млрд. души и нашето поведение има значение. Налице е примерът как родителите са в състояние да повлияят на децата си и да променят погрешното им поведение, разбивайки порочния кръг и тъкмо затова вярвам в значимостта на личните действия на хората.

Разбира се, според мен законът трябва да служи, за да се променят нещата: какво слагаме в продуктите си, дали продуктите ни са чисти и дали имат възможно най-малко негативно влияние върху околната среда… Смятам, че сме длъжни да произвеждаме продуктите си по начин, по който щом престанем да ги използваме, да се получи както казват децата: „Ако искаш да разглобиш нещо по чист начин, трябва да го сглобиш по чист начин“. Затова ни е необходима строга законова рамка, залагаща необходимите правила. И все пак вярвам, че за да разрешиш един голям проблем, трябва да го разбиеш на малки парченца и да започнеш от себе си.

Казват, че в България от година на година става все по-чисто, а инициативите за опазване на околната среда като „Книги за смет“ например се превръщат в традиция и все повече хора се включват в тях. И тъй като това посещение в нашата страна не е първо за Вас, забелязвате ли някаква промяна в заобикалящата ни среда?

Хм, все още не мога да кажа, защото не успях да разгледам наоколо този път, но очевидно инициативата „Книги за смет“, свързваща четенето с опазването на околната среда, е фантастична. Миналата година бях тук да карам колело и се надявам, че се наблюдава още по-засилен интерес от хората с различен социален статус да се разхождат с колела навън в чудесното време, както правим ние в Холандия.

Карате редовно колело?

Да,  и не само тук, в София. Нашите министри например също карат колела и не става на въпрос само за това, че колоезденето е полезно за околната среда – то допринася и за подобряването на здравословното състояние на индивида. Така отново се натъкваме на едно решение за два проблема.

Срещат ли се зелени инициативи в Холандия, насочени към децата, чрез които те да научат колко е важно да пазим планетата и ресурсите й?

Да, имаме много зелени инициативи и според мен те са изключително важни. Ние правим доста неща в училищата. Онова, което ми се стори значимо и което даде основа на новата ми фондация The Missing Chapter, е желанието да поднесем добрите идеи, генерирани от децата, на онези, които вземат решенията. И истински вярвам, че не можем да говорим просто за свят на децата или за свят на вземащите решения – тези светове са взаимно свързани!

Интервюто взе: Вал Стоева 




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар