Приключенията на Том Сойер – неостаряваща момчешка история
28.08.2017

Имам склонност да препрочитам класически детски произведения, за да проверя дали толкова години по-късно впечатлението ми е същото. При експеримента ми с “Питър Пан” оцених стила на писане на Джеймс Матю Бари, но отредената на Уенди роля (да кърпи чорапи и да готви) ме подразни точно толкова, колкото и в детството. Друга класическа история, която не бях харесала много-много преди, засягаше Марк Твен и неговия Том Сойер.

“Приключенията на Том Сойер” проследява преживелиците на типично американско момче, живеещо в малко градче на брега на Мисисипи през 19-и век. Тогава параходите се движат с пара и имат големи странични/задни колела, плаването на сал е често срещан начин за придвижване, а кибритът и електрическата крушка още не са изобретени.

Робството съществува и присъствието на негри в домакинството е напълно нормално. Точно както вслушването в суеверия и използването на бòя като възпитателно средство. В тази обстановка писателят Самюъл Клемънс, по-известен като Марк Твен, среща читателя с пакостника Том Сойер. Том живее с леля си Поли, полубрат си Сид и с братовчедка си Мери. Никак не обича да ходи на училище и предпочита да разиграва бойни сцени с най-добрия си приятел Джо Харпър. Ежедневието на Том обикновено е изпъстрено с пакости, наказания, сълзите на леля Поли и щурите игри с приятелите.

Докато гради образа на мечтателя Том, Марк Твен прави читателя свидетел на редица събития, част от които предизвикват усмивка, а други смразяват кръвта. Към първите спадат училищните истории, при които Том или бяга от занятия, или погажда номер на своя учител, или пък разменя специални билетчета и печели Библия, без да има понятие от библейските псалми.

“Две хиляди стиха са много, невероятно много! И ти никога няма да съжаляваш за старанието, което си положил, за да ги научиш, защото на света няма нищо по-ценно от знанието.(…) А сега  ще бъдеш ли така любезен да издекламираш на мен и на тази госпожа нещо от наученото… (…) Безспорно ти знаеш имената на дванайсетте апостоли. Не би ли ни казал имената на първите двама?

Том дърпаше илика на едно от копчетата си и гледаше тъповато. После се изчерви и сведе очи. (…)

- Отговори на господина, Томас – не се бой!

Том продълаваше да пристъпва от крак на крак.

- Знам, че на мен ще кажеш – обади се дамата. – Имената на първите двама апостоли са…

- Давид и Голиат!

 

Нека милостиво спуснем завесата преди края на тази сцена.”

Любовните разочарования на момчето, предизвикани от красивата Беки Тачър, също носят усмивки, както и прословутото боядисване на оградата на леля Поли, при което момчетата от градчето плащат с безценни момчешки съкровища (ябълка, хвърчило в добро състояние, умрял плъх на въженце, счупен драмбой, парче тебешир, еднооко котенце и др.), за да получат честта да се включат в отговорната задача.

“Без да знае, той бе открил един велик закон, управляващ човешките постъпки: за да накараш някого – възрастен човек или малко момче, да ламти за нещо, нужно е само да направиш това нещо труднодостъпно.”

Страшните истории пък са белязани от убийството на млад лекар, чиито неволни свидетели стават Том Сойер и Хъкълбери Фин. Ужасът им от убиеца е неподправен, но смелостта и честността им носят още по-голяма похвала при спасяването на невинните потенциални жертви на коварния престъпник.

Сред приключенията на Том Сойер се срещат пиратско бягство на безлюден остров, нещастно пленичество в недрата на пещера, търсене на заровено съкровище и куп други трагикомични случки, станали възможни благодарение на богатото въображение на героя. Неговите колоритни спътници, пушещи тютюн и готови да последват Том навсякъде, са чудесна компания, а живото описание на бита и характера на американците от онова време превръща “Приключенията на Том Сойер” в забавен учебник по история.

“Вече можеше да пие и да пуши на воля, ала за свое учудване откри, че никак не му се ще. Простият факт, че тези неща не са забранени, прогонваше и желанието да ги вършиш, и тяхното очарование.”

Докато историята напредва, няма как да не бъдат забелязани няколко особености, характерни и за днешните деца: Том обича да чете всякакви романи за приключения, но не обича скучните проповеди. Той може да рецитира и да обучава приятелите си с часове как да се държат като Робин Худ или да спазват пиратския кодекс на честта, но не е склонен да се подчинява сляпо на разпоредбите на възрастните, само защото така трябва. Богатото му въображение често го вкарва в бели, но чистото му сърце никога не допуска той да действа с лоши подбуди.

Когато реших да препрочета историята на Том Сойер, бях почти сигурна, че ще ме отегчи до смърт, както се случи в детските ми години. И тъй като първоначалните ми очаквания не се оправдаха, дори напротив, опитах да открия причина за предишното ми негативно отношение към “Приключенията на Том Сойер” и да изведа няколко идеи как произведението на Марк Твен да бъде поднесено по подходящ начин на днешните деца:

  • книгата е с главен герой момче и по-спокойните момичета трудно биха се припознали в образа на Том. Същевременно, когато си дете, по-лесно забравяш, че историята е плод на художествена измислица и много по-бързо се асоциираш с персонажите. Затова ми се струва, че пакостниците и от двата пола веднага ще намерят общи черти с Том Сойер, но другите трябва да бъдат подготвени просто да се насладят на историята, без да се опитват да влязат в образа на героя.
  • историческата обстановка е твърде отдалечена от нас и твърде непозната. Когато бях малка, за Америка почти не се говореше, а да се учи американска история бе немислимо. За робството, войната между Севера и Юга и начина на живот в Америка през 19-и век човек трябваше да се образова сам и както може (интернет все още не съществуваше тогава ;) ). Макар някои от събитията са ставали ясни от прочетени други подобни книги, все пак голяма част от тях бяха напълно непознати за децата, родени през 80-те години на  20-и век. Задачата да бъде схванат историческия контекст става още по-трудна за днешните деца, които често нямат представа какво е сал, не са виждали волска кола или лула, не са чували политически некоректната дума “негър”. Те по никакъв начин не могат да си представят как някой се забавлява без високотехнологично устройство, придвижва се без автомобил и си свети със свещ. Ако искаме децата да разберат, харесат и да се насладят на историята на Марк Твен, не е лошо първо да ги запознаем с живота в Америка от онова време. Сега поне интернет спестява сериозното ровене из енциклопедиите в библиотеката.

В своя експеримент с “Приключенията на Том Сойер” заложих на две издания, налични на българския пазар – тези на изд. “Труд” и на ИК “ПАН”.

Изданието на ИК ПАН се отличава със следните характеристики:

  • превод: Нели Доспевска
  • илюстрации в книгата: на руския художник Георгий Фитингов, черно-бели
  • илюстрация на корицата: Борис Стоилов
  • меки корици и тънка хартия
  • наличие на допълнителна информация за книгата и автора

Изданието на ИК Труд се отличава със следните характеристики:

  • превод: Светлана Комогорова-Комата
  • илюстрации в книгата: на американския художник Уърт Брем, черно-бели
  • библиотечно оформление: Виктор Паунов
  • твърди корици и по-плътна хартия
  • липса на информация за книгата и автора

Ако трябва да сравня книгите по горните показатели, те са относително равностойни. Все пак твърдите корици и оформлението на Виктор Паунов, които ми допадат повече, накланят везните в полза на ИК “Труд”, но в крайна сметка зависи дали вече имате събрани книги от някоя от колекциите на двете издателства и каква цена можете да си позволите (разликата е почти двойна). А тъй като книгата е със свободни авторски права (както се случи и с “Малкият принц” преди време), ще я откриете в каталозите и на други издателства.

Класическите книги, преминали проверката на времето, безспорно са добри образци на литературата. Понякога обаче децата имат нужда от предварителна подготовка, за да се справят с прочита им, да ги разберат по-добре и да им се насладят пълноценно. Такъв е случаят и с “Приключенията на Том Сойер” и ако съм имала възможността да бъда подготвена за книгата като дете, със сигурност щях да тая такива топли чувства към нея, каквито ме обземат сега.

Редно е да изкажа благодарностите си на изд. “Лист” и тяхната книга “Съвет към малките момичета”. С помощта на изкусните хартиени модели на Капка Кънева успях да уловя богатото чувство за хумор на Твен и ми се прииска да проведа експеримента си тъкмо с Том Сойер.

Не пропускайте да се насладите на тази класическа детска книга и се пренесете на брега на река Мисисипи със следното парче:

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар