Приказки за осиновяването: “Двойната планета”
24.02.2013

Темата за родителството и осиновяването е тежка, сложна и сякаш забранена. Да си осиновен в много от случаите ти осигурява подигравки и отбягвания – все едно си болен от неизлечимо заболяване. От друга страна, да си осиновител също те поставя в сложна ситуация, изтъкана от тревоги, борба за едно наранено детско сърце или пък пазенето на убийствената тайна, че не си биологичен родител…

Независимо от коя страна стоим, осиновяването сякаш води след себе си една неизказана мъка. А трябва да носи радост! Защо ли? Защото за мен хората, решили се да станат осиновители, са готови много повече от останалите да бъдат родители в истинския смисъл на думата!

Такива мисли навя у мен и книгата на Диана Петрова „Двойната планета – приказки за осиновени и осиновители“. В 14-те приказки, събрани вътре, авторката разказва и за деца, родени от хлебна лоза, и за светещи рибки; за птици, родени от момичешка коса и за дългото търсене на майката, която всъщност чака у дома… Приказките разглеждат както търсенията и тревогите на осиновените деца, така и терзанията на осиновителите. Диана Петрова разказва и за недоволството, и за осъзнаването на щастието да бъдеш осиновен и да имаш свое семейство, след като си бил лишен от това право веднъж. Но онова, което ми се стори най-ценно, е следното: биологичното родителство не те прави родител. Най-лесно е да дадеш живот, но много по-сложно е да възпиташ човек. И за съжаление всички онези, които не са се сблъскали с тази сложна тема, са склонни с лека ръка да отхвърлят усилията, полагани и от осиновените, и от осиновителите, залагайки на кръвната връзка.

Не бих могла да ви разкажа нито една от приказките от „Двойната планета“. Те се преживяват лично и се разказват лично. Няма да пропусна факта обаче, че рисунките са дело на деца от школата „Мода и дизайн“ към Националния дворец на децата – София. Няма да пропусна и да отбележа, че книгата, макар и с приказки, не е типично детска – не можеш да я подариш просто така на някое дете. А и възраст за нея няма – може да е полезна както на малките, така и на големите. Тъкмо затова е толкова ценна – защото в нея се крие болката, истината, тъгата и радостта!

Препоръка: прочетете някоя от приказките и помислете как да обясните на децата си защо не е лошо да си осиновен, за да не се превръщат в членове на широката маса, която с хули и подигравки може да прекърши крехкото стъбълце на доверието и любовта.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар