Приказки с поука: Пинокио
11.11.2012

“Приказки с поука” е нова поредица, която си поставя амбициозната цел да въвежда малчуганите в четенето с разбиране и, чрез множеството изведени поуки, да ги изгражда като добродетелни и мислещи личности.

Намеренията обаче често не се припокриват с крайния резултат, поне за мен. Първата книжка от поредицата, която ми попадна, бе класическата история за Пинокио на Карло Колоди, пренаписана за нуждите на поредицата “Приказки с поука”. В книжката историята на дървеното момче е разказана в рамките на 2-3- странички, като доста се различава от първоизточника си. Например полицаите и кучето им Алидоро, рибарят и добрият Огнегълтач не успяха да ме грабнат особено. Така се получи и с поуките…

За всеки герой от книгата е направен анализ на отделна страница, чрез който децата да могат  да разберат защо дадена постъпка е добра или лоша. Изведени са предимствата и недостатъците на участниците в приказката и чрез генерално заключение ни се казва какво трябва да мислим за този или онзи персонаж.

Ако се замислим, може и да не е толкова лоша ситуацията… Родителите се прибират уморени и нямат време да “разнищват” приказките с децата си; децата пък са толкова претоварени с емоции, че не им се разсъждава изобщо защо-този-направил-това или пък как-другият-получил-онова… Чрез поредицата “Приказки с поука” децата получават цялата информация “смляна” и не се налага да си морят мозъчетата, изграждайки си сами представи за добро и лошо. Защото те са им поднесени на тепсия.

Всичко е въпрос на личен избор. Аз самата не съм очарована от историята с поука за Пинокио, защото си имам своя собствена представа как трябва да се четата книжки с децата. За мен е важен разговорът между родител и малчуган, собствените разсъждения на детето и достигането му до категориите за “добро” и “зло” по естествен път – чрез размишления. От друга страна обаче, ако нямаме време да говорим с децата си, може би подобен тип приказки са от помощ за малките, които не намират подкрепа и почва за разсъжденията си в разговори с нас, възрастните?

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар