“Приказки колкото една усмивка” – радостта да твориш фантазии
07.10.2015

Намръщеното есенно време, което крие обещание за дъжд, е идеалния момент да си върнем усмивките с това ревю на Милена Златарова за неподражаемите приказки на Джани Родари.

„Приказки колкото усмивка“ (изд. Сиела) ще ви накарат да се усмихнете още при първия поглед към корицата, от която ви гледа ококорен син котарак. Това е Котаракът Пини. Той много обича да свири на пиано, но стопанинът му не оценява неговото изкуство и все го гони от клавиатурата. Добре, че Пини може да пише и да се оплаче от несправедливото отношение!

В света на дръзката фантазия на Джани Родари Луната пише мемоарите си с опашката на комета, снегът може вали с различен цвят, а покривът на къщата отлита на вечерна разходка. Сред героите има забавни и весели като господин Боемондо, който превръща пътуването на децата във влака в магическо преживяване, или заядливи и сърдити като дребния пътник в приказката „Билет номер 13“, който всеки ден прави скандали в автобуса. Историите са дълги точно колкото една усмивка – достатъчно, за да си спомним усещането на радост от свободната игра на въображението.

Най-много харесвам Джани Родари, когато със свободата на дете се смее, учудва, измисля какви ли не весели небивалици, и не толкова, когато иска да поучава („Старите поговорки“, „Бунтът на машините“, „Добрият магьосник“). Предпочитам да чета за дъждовното човече, за скулптора с говорещите скулптури, за господин Густаво с двата носа. Допада ми, когато посланията му не са директни, а само загатнати, с очарователна незавършеност, която подтиква детето да доразкаже приказката по свой начин.

Джани Родари е намерил чудесен „задочен“ партньор в лицето на художника Дамян Дамянов. В българското издание са илюстрирани всички герои, дори заглавията носят елемент на индивидуалност с различните шрифтове и играта на букви. Илюстрациите на Дамян Дамянов успяват да предадат по много забавен и ярък начин най-характерното за всяка история и дават възможност на децата да си припомнят приказките само като разлистват страниците, преди да умеят още да четат. Като прибавим и отличната редакторска работа, имаме вече всички основания да подарим на себе си и децата няколко часа от лятото, за да пофантазираме заедно. Колкото една усмивка.Smile

Автор: Милена Златарова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар