Правата на жените по света
08.03.2017

“Можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама в чашата мляко налива,

реши косата ти в плитка красива,

кърпи чорапи с пробити петички…

Мама се грижи за всичко.”

(Станка Пенчева)

Централната ролята на жената като майка е тема, която няма нужда от обсъждане. Мама знае най-добре, мама умее всичко най-добре; мама е най-красива…

Освен майка обаче, жената е и човешко същество, способно да се грижи за семейството, да изкарва прехрана и да расте в професионалната йерархия. Днес никак не е странно да видиш майки в командировка, докато бащите се грижат за децата. Майките шофират коли, управляват фирми и участват в управлението на държавата. Винаги ли е било така и еднакви ли са правата на мъжете и жените?

В рубрика “Забавната наука” показваме как телевизията и книгите могат да вървят ръка за ръка. С помощта на приятелите ни от забавния образователен канал Da Vinci Learning и чрез книгите ще научим повече за ролята на жената през вековете, нейния празник – 8 март и правата, които притежава.

Днес
В предаването “Имало едно време планета Земя: Правата на жените” * водещият Маестро ни води на важна световна конференция по правата на жените. Въпреки, че в развиващите се страни дамите са тези, които произвеждат по-голямата част от хранителните запаси, техните доходи са оскъдни и те нямат почти никакви права. Дори в така наречените развити страни, където правото на глас се е превърнало във всеобщ стандарт за жените, те далеч не са равноправни на мъжете.

В Буркина Фасо например жените работят като роби, но нямат почти никакъв глас в обществото. Те нямат право на образование, на собственост върху земя и средства за производство, защото това е привилегия, запазена за мъжете. В Гуджарат, Индия, жените нямат почти никакъв шанс да купят парче земя, дребен бизнес или превозно средство. В една фабрика за джинси в Китай стотици жени работят почти без пари, докато тяхната продукция се продава скъпо в консуматорските страни на запад.

Ако това ви звучи непонятно, нека проследим каква е ролята на жените в древните цивилизации…

Древен Египет**

По времето на фараоните жените в Египет трябвало да отглеждат децата и да се грижат за домакинството. И макар голяма част от тях да не работели извън дома, все пак египтянките притежавали много от правата на мъжете – нещо нетипично за тогавашния свят.

В Древен Египет повечето жени не умеели да четат и пишат, но при необходимост можели да се занимават с деловите работи на семейството, да сключват сделки и да притежават собственост. Жените от средната класа били по-образовани и владеели четмото и писмото. Не им било позволено да заемат важни длъжности в държавата, но ако се замислим за Клеопатра, вероятно ще опровергаем твърдението, че египтянките не участвали в управлението на Древен Египет ;)

По това време жените можели да градят дори професионална кариера – те ставали придворни дами, певици, акробатки и понякога – лекарки. Интересен е и фактът, че след сватбата си египтяните създавали общ семеен фонд, в който жената давала 1/3 от средствата. Тези средства служели като спестени пари за потомците. Новородените момичета в Древен Египет били ценени колкото момчетата. Те дори можели да наследяват имоти от родителите си, което не е често срещано в древността.

Древна Гърция***

За разлика от Египет, в Древна Гърция жените не притежавали почти никакви права. В единия от полисите (градове-държави) – Атина, – където се появява демокрацията, право да гласуват имали само мъжете, навършили пълнолетие. В другия полис – Спарта – жените също не притежавали права. Те били възпитавани много строго, също като спартанските момчета, за да са здрави и да раждат силни деца.

Жените в Древна Гърция били изцяло зависими от своите бащи, съпрузи, братя и дори синове. Нямали право да притежават земя или друга собственост, а за участие в управлението на държавата да не говорим. Бащите избирали съпрузи за своите дъщери, определяли им зестра и ги омъжвали обикновено на 15-годишна възраст за много по-стари мъже. В своя дом жената играела важна роля: грижела се за домакинството, управлявала финансите, предяла и тъчала. Социалният ѝ живот обаче бил твърде ограничен – можела единствено да посещава своите приятелки и да ги кани на гости.

Древен Рим****

В Древен Рим положението на жените не било по-добро от това в Гърция. Там главно действащо лице бил бащата – pater familias. Всички се съобразявали с неговото мнение, а момичетата били омъжвани дори на 12 години, като бащата давал зестра на младоженеца. Този патриархален ред възлагал всичките си надежди на раждането на здраво момче. Понякога новородените момичета дори били оставяни да умрат!

На 11 години римлянчетата завършвали начално училище и момчетата преминавали към следващата степен на обучение, докато момичетата си оставали вкъщи, за да се готвят за женитба. Сатирикът Ювенал изрекъл следната мисъл, която споделяли повечето римляни:

“Ненавиждам жените, които четат.”

Римлянките трябвало да бъдат добри съпруги и да се подчиняват безпрекословно на мъжете си. Римлянинът можел да поиска развод, ако жена му няма деца, ако погрознее или ако не му се подчинява. Той дори имал правото да я убие, ако я уличи в съпружеска измяна! Макар официално римлянките да нямали почти никакви права, те все пак успявали чрез заговори и интриги да осигуряват успехите на своите мъже в обществения и политически живот. ****

Близкото минало

Както се убедихте, правата на жените не са зачитани много-много в древността. Но дали прогресът, по-голямата образованост и сериозните промени в човешката цивилизация през вековете са довели до равноправие между половете в близкото минало и днес? Нека проверим!

През 19-ти и в началото на 20-ти век се появява движението за социално, икономическо и политическо равенство между жените и мъжете, наречено феминизъм. Тогава жените желаели да получат права като мъжете, за да могат да гласуват, да придобиват собственост, да имат равни родителски права. Жените дори стачкували, за да покажат своето несъгласие с неравните условия, при които живеят.

Основно място в исканията заема правото на жените да гласуват. Движението за предоставяне на избирателни права на жените е наречено суфражизъм, а резултатите, които постига то, са доста любопитни – например първи жените в Нова Зеландия получават избирателни права през 1893 г. Французойките и италианките пък получават такова право по закон едва през 1945 и съответно 1946 г. В България жените получават правото да гласуват през 1944 г., а в Лихтенщайн – едва през 1984 г. Шокиращ е примерът на Швейцария – почти всички кантони въвеждат избирателно право за жените чак през 1971 г., но това правило не важи за кантона Апенцел Инерходен – там правото на жените да гласуват е уредено едва през 1990 г., след решение на федералния съд!

Датата 8 март е официално приета от ООН през 1977 г. като Международен ден на жената. И макар този ден първоначално да е подет от социалистите, днес празникът е изгубил политическата си окраска и се възприема като ден, в който можем да изразим своята любов и благодарност към жените. На този ден много защитници на правата на жените по света носят лилави ленти. Лилавият цвят е приет още през 1908 г. като символ на справедливостта и достойнството и днес е време да се замислим какво би било, ако нямахме правото да гласуваме, да ходим на училище или да живеем по собствена воля…

* “Имало едно време планета Земя” е предаване на забавния образователен международен ТВ канал Da Vinci Learning. 

** Още за семейството и положението на жените в Древен Египет ще откриете в “Енциклопедия Великите древни цивилизации”, изд. “ФЮТ”, С., 2008, стр. 112-113.

*** За жените в Древна Гърция ще научите от “Енциклопедия Великите древни цивилизации”, изд. “ФЮТ”, С., 2008, стр. 190, 192, 200-201.

**** Повече за правата на жените в Древен Рим ще откриете в “Енциклопедия Великите древни цивилизации”, изд. “ФЮТ”, С., 2008, стр. 298-302.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар