Писма от Дядо Коледа
12.12.2016

“Коледни дни” 2016 в Detskiknigi.com започват с… писма. Но не от децата до добрия старец, който носи подаръците, тъкмо напротив! С голямо вълнение ще ви срещнем с най-хитроумната идея, за която някога сме чували – “Писма от Дядо Коледа”, писани в продължение на 23 години от властелина на фентъзито Дж. Р. Р. Толкин!

Луксозното издание с твърди корици “Писма от Дядо Коледа” (изд. “Колибри”) съдържа 33 писма от автора на “Властелинът на пръстените”, “Хобит” и “Силмарилион” до четирите му деца. Толкин влиза в ролята на добрия старец, когато големият му син Джон е 3-годишен. Авторът отговаря на детските писма, понякога драсва кратичка информация за суровия живот на Северния полюс, а друг път описва подробно приключенията, в които попада благодарение на Полярния мечок. Полярния мечок (с истинско име Карху) е неговият най-верен помощник, който често се намесва и в писмата със собствени коментари. Освен него, в разказите за живота на Дядо Коледа се появяват и червените и зелени елфи, гоблините, снежните хора, Пещерния мечок, племенниците на Карху Валкотука и Паксу. В един момент се намесва дори секретарят-елф Илберет, който помага при писането на писма. Историите винаги са пълни с щури приключения – счупване на върха на полюса, преместването на Дядо Коледа в нова къща, непредвидени фишечни експлозии, гоблински нападения и пиршества на Стефановден.

Всяко от писмата, изпратено от Толкин до децата му, е изписано със специален треперлив почерк. Изображенията на оригиналите, поместени в книгата, показват изключителното внимание към детайла от страна на писателя – украсените инициални букви, разноцветните мастилени орнаменти, авторските марки на пощенските пликове – всички те превръщат писмата в произведения на изкуството. Понякога авторът прилагал и рисунки на събитията, описани надлежно в текстовете, които се отличават със сериозно майсторство, поне според дилетант като мен.

Докато четете писмата, ще станете жив свидетел на чувствата, бушуващи у бащата Толкин. В някои от писмата се усеща носталгията му към времената, когато Джон е по-малък и окачва своето чорапче на камината:

“Надявам се Джон, нищо че вече е на 14, да окачи чорапчето си, ако ще и да е за последен път; но аз не забравям никого, дори да е минал възрастта за чорапчета, не и докато той не забрави мен.”

В други прозира радостта от постиженията на децата му:

“Особено ме зарадва картичката от Кристофър и писмата му и това, че се учи да пише…”

“Страшно се зарадвах, като получих първото писмо от Присила, както и двете ви хубави писма, и полезните списъци и идеи, след като Кристофър се е прибрал. “

За мен лично бе интересно да видя дали писателят е засегнал някои от най-тежките събития на 20-ти век като Голямата депресия от 1929 г. и Втората световна война. Признавам, предполагах, че ги е спестил, но се излъгах! Темите за бедността, лишенията и страданията присъстват в писмата на Дядо Коледа Толкин, но по толкова деликатен начин, който предизвиква искрено възхищение:

“…но ако ви се стори, че не сте получили достатъчно от подаръците, които поискахте, както и че са по-малко от предишни години, помнете, че тази Коледа по целия свят има ужасно много бедни и гладни хора.

Аз (а също и моят Зелен брат) събирам храна, дрехи, както и играчки за децата, чиито бащи, майки и приятели не могат да им дадат нищо, понякога дори обяд. Знам, че вашите няма да ви забравят.”

– 23 декември 1931 г.

Ако сте се зачудили защо са включени 33 писма за 23 години, отговорът е съвсем простичък: защото Дядо Коледа често изпраща отговор на писмата, изпратени през октомври и ноември, за да успокои децата, че ги е получил. По-интересен е начинът на доставяне на писмата, подробно разгледан в предговора – писателят понякога ги пускал през комина, а друг път ги оставял в стаята, поръсени със снежинки.

Докато четях книгата, в съзнанието ми изникнаха няколко спомена:

  • Когато бях на 5, в детската градина ни караха да пишем писма и да рисуваме желаните подаръци. Винаги се чудех защо не ги изпращаме в пликове за писма, но така и не посмях да попитам. Отговор също никога не получих.
  • Когато дъщеря ми беше на 5, получи отговор на своето писмо до Дядо Коледа. За съжаление въображението ми не е било така богато като на Толкин и тя доста се усъмни в почерка на добрия старец. Но все пак писмото се пази в някакъв архив със спомени.
  • Когато дъщеря ми беше на 6, в пощенската кутия открихме истинско писмо в плик с елени, надписано за Карин. За съжаление беше на английски (не предлагаха бг версия) и тя не се зарадва чак толкова много.

Мисля си, че ако “Писма от Дядо Коледа” (изд. “Колибри”) беше издадена по-рано, може би нещата при дъщеря ми щяха да се получат. Защото на човек понякога му трябва да почерпи съвсем мъничко вдъхновение… Хубавото е, че сега на ход е синът ми. Първото му писмо е готово, опаковано в плик с марки. Ще го пуснем в пощенска кутия. Пък току-виж се получи и отговор. ;)

За финал ви предлагам откъс от последното писмо на Дж. Р. Р. Толкин до дъщеря му Присила, преведено великолепно от Стела Джелепова (както и всички останали!), което да ни напомни, че магията на Коледа е тук, стига само да пожелаем да я притежаваме:

“Скъпа моя Присила,

Весела Коледа! Надявам се да окачиш чорапчето поне още веднъж, тъй като имам още няколко хубави подаръчета за теб. А след това ще трябва да кажа “довиждане”, поне донякъде – но няма да те забравя. Винаги пазим номерата на старите си приятели, както и техните писма; и се надяваме по-късно да се върнем при тях, когато те пораснат и си имат собствени къщи и деца…”

– Коледа, 1943 г. 

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар