Пакостниците Майлс и Найлс – ужас за всеки директор :D
30.09.2016

Може би сте забелязали, че всяка успешна детска поредица предизвиква издаването на лавина от подобни книги, които трябва да си намерят аудитория и май почти никога не успяват да надминат първообраза си по детски “лайкове”. Затова леко ми се изправя косата, щом чуя за поредната “най-хитова”, “най-готина” и т.н. серия, която се бори за вниманието на детската аудитория. С такива (леко скептични) нагласи подходих към “Майлс и Найлс: Пакостниците” (изд. “Сиела”), макар да бяха получили сърдечна препоръка от Красимир Проданов, който определено знае какво значи готина книга.

Сюжетът започва съвсем обикновено с преместването на Майлс Мърфи от апартамент край океана в селцето Йони Вели, в което можеш да видиш предимно крави. Ясно ви е състоянието на момчето, отчаянието му от загубата на приятелите и необходимостта да реши какво дете ще бъде (с готините обувки? спортистът? богаташът? с най-добри познания за Първата световна война? чужденецът и т.н.) в първия учебен ден в Академията за наука и литература. Но Майлс няма какво да се чуди – той иска да е шегаджията на градчето с дъх на крави. Обаче…

Първата глава никак не подсказва шеметното развитие на нещата в следващите около 200 страници. И нищо не подготвя читателя за удара, който ще трябва да понесе Майлс Мърфи – Йони Вели вече си има шегаджия, и то мнооого добър! Учудване, гняв, желание за отмъщение, мръсни военни тактики и искрено приятелство ще се развихрят като ураган, в който Майлс, Найлс, директорът Баркин, синът му Джош и дори безобидният Стюарт ще бъдат центрофугирани с над 2000 щурци, шкафопулт за изстрелване на кексчета и 107 крави.

Злият гений на пакостниците ще преобърне спокойния живот на градчето с главата надолу, точно както гласи Клетвата на шегаджиите:

“В честта си се кълна, че ще се старая

да съм добър в извършването на злини

да разтурям, но не да разрушавам,

да дразня сърдитите и да забавлявам веселите,

да се посветя на шеги, лудории, щуротии и пакости,

да докажа, че светът изглежда по-добре с главата надолу,

защото съм шегаджия.

Така да бъде.”

Освен мега-хипер-готиния сюжет, в книгата ще откриете страхотни факти за кравите (мда, определено могат да бъдат доста полезни!), ще се насладите на гениално планирани и изпълнени номера, гарнирани с чудни илюстрации. Трябва да призная, че авторският екип в състав Мак Барнет и Джори Джон определено знае как да грабне вниманието и на най-апатичния читател, а в комбинация с илюстратора Кевин Корнел триото превръща поредицата за Майлс и Найлс в нов хит, който ще повлече след себе си много копия. Дали ще бъдат успешни като оригинала обаче… не съм сигурна!

П.С. Ако решите, че искате да прочетете някое от двете копия на “Есио Трот”, които ще намерите в личните покои на Найлс… просто потърсете книгата “Костенурке, костенурке” на Роалд Дал. Едно и също са ;)

Книгата е част от “Читателска щафета 5: Патилански приключения”.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар