Никола Райков – бащата на малкото таласъмче
21.06.2013

Никола Райков е роден на 21 юни 1981 г. в Стара Загора. Завършва информационни технологии в Чикаго, САЩ. По време на следването си поддържа сайт за кино рецензии върху американското кино и започва да публикува свои статии, разкази и повести. Силно разочарован от американския начин на живот и светоглед, веднага след дипломирането си се завръща в България.

От няколко години живее в малко българско селце, далеч от проблемите на големия град, заедно със съпругата си и 3 годишния си син, за който написва експерименталната приказка-игра “Голямото приключение на малкото таласъмче”.

Специално за читателите на “Детски книги” Никола се съгласи да ни разкаже малко повече за себе си и за идеята, скрита зад книгата – игра…

Как се роди идеята за книжката ”Голямото приключение на малкото таласъмче”?

Идеята се роди с едни боси табани, които бягаха към мен всяка сутрин, за да чуят ушичките новата глава от книгата. С една рошава и любопитна таласъмска главичка, която иска всяка вечер полагащата й се приказка за лека нощ. Може би най-голямото вдъхновение за един автор на детска литература е, разбира се, неговото собствено дете.

Тъй като ми беше досадно да чета всяка вечер едни и същи приказки отново и отново и тъй като съм фен на книгите-игри, които излизаха, когато бях тийнейджър, реших, че интерактивния формат предлага огромни възможности за детската аудитория, а и за родителите им. Разнообразието на прочетеното, активното ангажиране на детето в историята с изборите, които трябва да направи, педагогическият похват на игровия елемент, възможността за диалогичност между родител и дете бяха очевидни плюсове, които ме накараха да направя този експеримент.

Защо решихте да се насочите тъкмо към този жанр от литературата?

Писал съм и неща за възрастни. Имам награди и участия в сборници с разкази за пораснали. В един момент се запитах дали не мога да пиша за деца? “Надали”, отговорих се веднага. Детска литература, казват, се пишело най-трудно. Бях много изненадан, когато всичко се получаваше по-леко и по-красиво, когато пишех за деца. Детската литература ти позволява един размах на въображението, което никоя фантастика не може да ти предостави. Разрешава ти, ако искаш, да зарежеш всякакви правила и логика, защото при децата всичко може да предизвика свободна асоциация.

Какъв мечтаехте да станете като пораснете и какъв станахте?

Като малък мечтаех да стана голям, а като станах голям искам отново да бъда малък. Не зная дали мога да се определя като някакъв. Ако трябва да изреждам нещата, с които съм се занимавал, сигурно няма да мога да ги събера на визитката си. Не харесвам етикетите, защото те те рамкират и когато си “някакъв”, значи вече не можеш да бъдеш друг. Дори да погледнем само книжката, за която говорим, то би трябвало да се определя като “автор, дизайнер, предпечат, инвеститор, уеб дизайнер, маркетинг и дистрибуция”. И сигурно пропускам нещо.

Кои са любимите ви детски книги?

Това е лесен въпрос. “Мечо Пух” от световната литература и “Приключенията на Лиско” от българската.

Защо е важно да се чете?

Важно е да се чете на малките, за да се развива тяхната фантазия, да се изгражда по-пълноценна връзка родител – дете и за да запазят тази любов към писаното слово, когато пораснат. Предполагам знаете, че когато в мозъка постъпва информация от прочетеното, тя първо преминава критичен анализ и едва тогава се възприема. Ако възприемате информация от аудио – визуална медия, то вашата “критичност” е изключена и внушенията постъпват директно.

Ревю за книгата на Никола Райков “Голямото приключение на малкото таласъмче” ще откриете тук.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар