Ние, мушмороците
10.05.2015

Стиховете на Виктор Самуилов си имат специална лавица в нашата библиотека, на която си партнират с други любими български автори. Забавните стихчета винаги успяват да изтръгнат по някоя усмивка, а нестандартното оформление и илюстрации в книжките (дело на Яна Левиева) допълват приятното усещане от четенето.

За радост, отскоро към библиотеката ни се присъединиха и малките, палави и много забавни рими, събрани в „Ние, мушмороците“. И ако сте срещнали някое от стихотворенията в читанката за ІV. клас, уверявам ви – нищо не сте прочели още!

Неразбирателствата между вечно мърморещите родители и желанието на децата да им помогнат (понякога не много успешно!), невинно-детското схващане за света, думите на големите, пълни с недомлъвки и създаващи погрешни впечатления у чистите детски души и вечните бели, съпътстващи израстването, не са пропуснати в книгата. Онова обаче, което наистина е изумително, е майсторството, с което авторът вплита вечните разправии между дете и родител във веселите стихчета, способни да разсмеят и малки, и големи.

Хей, мушмороци, играйте и се веселете, а когато станете големи и сериозни, не забравяйте от време навреме да се връщате към детето в себе си. Може би така ще ви е по-лесно да разбирате и собствените си деца!

„На шир и длъж е празно.

Небе и планина.

И надписът ни дразни:

„Пазете тишина!“

И смешен, и излишен

е надписът…

На ум

Ни идва да изпишем:

„Деца, пазете шум!“

Не пропускайте и ревюто ни за “През 9 локви в 10-а”.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар