Непохватковците продължават да забъркват каши
16.10.2018

След очарователно комичните преживелици на мишоците Първис и Мики Томпсън, a.k.a. непохватковците, в офиса на Хауърд Армитидж и на морето, авторката Сорел Андерсън повтаря успешния модел с “Непохватковците забъркват каша в зоопарка” и “Непохватковците забъркват каша на сцената” (изд. Прес). Симпатичните графични рисунки, смесени с колажи, отново са на Никола Слейтър, и отново безотказно ме караха да се усмихвам на хитроватите изражения на двата мишока.

В “Непохватковците забъркват каша в зоопарка” след увещания от  страна на Първис и Мики Томпсън, Хауърд неохотно се съгласява да заведе цялата компания в зоопарка, докато ужасния господин Бълартън е в болнични. Нещата, разбира се, не потръгват, малко след входа на градината. Следват абсурдни перипетии в добре познатия ви непохватковски стил, а задачата е да открият изчезналия жираф.

В “Непохватковците забъркват каша в зоопарка” първоначалният импулс е даден от господин Бълартън, който организира голямо фирмено шоу и нарежда на Хауърд да изпее песен. Но не каква да е, а написана лично от шефа и то с доста лигав и подмазвачески текст. Хауърд естествено не може да пее и на помощ се притичват непохватковците заедно с техния чичо Джилиан, който внезапно пристига на гости. Сега вече всички съставки за сценична каша са налице.

Сорел Андерсън е майстор на абсурдните ситуации и шантавите диалози. Съчетанието им с изключително симпатични герои като всезнайкото Първис, лакомникът Мики Томпсън и неизтощимия специалист по всичко чичо Джилиан, превръща книгите за непохватковците именно в онзи тип четива, които са недолюбвани от възрастните, но са способни да накара децата да четат. Динамичната история, едрият шрифт, изобилието от диалози и забавните илюстрации подтикват дори неохотните читатели да се престрашат и да се запознаят с перипетиите на Хауърд и мишоците. А това много често е първата стъпка към превръщането им в постоянни читатели. Затова екипът ни вярва, че възрастните трябва да оставят избора на четиво в ръцете на децата и да не ги обезкуражават с пренебрежителни коментари за литературните достойнства на харесаните от тях книги.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар