Необикновена китайска принцеса
24.04.2012

Преди няколко седмици на пазара излезе книга на млада китайска авторка – У Мейчън. Водена от любопитството си да узная как пишат китайците, прочетох „Необикновена принцеса“. Дебелата книга със страхотно оформление и готини картинки не успя да ме убеди в невероятния писателски талант на авторката, но…нека започна отначало.

В книгата У Мейчън описва живота на малко момиче на име Принцеса, наричано още Сиси. Детето обожава историята за „Снежанка и седемте джуджета“ и често разиграва приказки в главата си. Освн това получава като подарък от баща си едно интелигентно мече, което може да говори, мисли и чувства – експериментална разработка на име Йоми. Бащата на Сиси е известен учен, натрупал много пари от патентованото си откритие, а майка й… според слуховете май е слугиня. Момичето не желае да обръща внимание на подобни клюки, но все пак се замисля защо майка й не ходи никъде с нея и баща й.

Неусетно времето минава и на 53 страница Сиси тръгва на училище. Оттам започва истинската история на съвременната китайска Пепеляшка (така и не разбрах защо не е в ролята на Снежанка!). Родителите й загиват в катастрофа, появява се някаква бивша жена – вещица (не лети с метла, просто е много гадна!), Принцеса сънува разни джуджета – Хубавелко, Всезнайко и Суперриба (него го търси постоянно). Освен това момичето има страхотна прилика с братовчеда на съученичката си, отива в къщичката на Хубавелко, разбира, че е осиновена…

Обикновено такива книги ме карат да ги оставя. Тази – напротив. Прочетох я, за да видя какво ще стане, но както в началото четенето ми тръгна добре, така към края вече се изнервях на незавършените картини, образи.  Авторката прескача от картина в картина, драскайки по няколко щрихи и продължавайки напред, наслагвайки нови и нови моменти. Образите се увеличават лавинообразно и към Сиси се прибавят малкият Чарли, Хенриета, бащи, майки, деца, завещания, Вартоломей, учители – въртележка от хора, чиято роля обаче виси недообяснена и недовършена.

Всъщност, книгата май ще намери верни почитатели в лицето на малките шест-седемгодишни деца, за които според мен е предназначена. Аз, колкото и да разсъждавам от детска гледна точка, все пак съм професионален читател и съм станала доста капризна по отношение на писането. Също така, имайки предвид факта, че книгата идва от комунистическа страна, в която начинът на живот и свободата на словото са доста по-различни от при нас, май У Мейчън наистина е пожънала огромен успех с издаването на „Необикновена принцеса“. Очаквам скоро да чуя и мнението на собствения ми детски барометър – Карин, която чете произведението в момента и май доста се забавлява!




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар