Най-малко 5 причини да прочетеш “Гръцките герои на Пърси Джаксън”
21.02.2018

Рик Риърдън безспорно е бог на митовете и на съвременния им прочит. Той не само знае всякакви подробности (като цвета на долните гащи на Зевс, например), но и умее да ги поднася така, че да накара най-върлите противници на четенето да прелистват книжните тухли с часове.

Култовите му поредици, посветени на Пърси Джаксън и древногръцката митология, са едни от любимите ми четива. Те не само разнищват старите митове, с които моето поколение е отраснало, но ги предават по съвременен начин, който провокира любопитството на днешните младежи към легендите и същевременно им помага да се ориентират в наистина заплетената мрежа от роднинско-божествено-геройски отношения.

След “Гръцките богове на Пърси Джаксън” бях сигурна, че няма как Риърдън да напише нещо по-забавно. Просто ми се струваше напълно нечовешко. Да, ама не! “Гръцките герои на Пърси Джаксън” (изд. “Егмонт”) се оказа още по-смешна, а на всичкото отгоре – доста полезна. Ето ви и 5 причини да разгърнете страниците на книгата:

  1. Забавна е. Умението на Риърдън да сравнява случващото се в митовете със съвременността превръща четенето в истинско удоволствие. Чрез този похват картината не е отдалечена от читателя, а по-скоро му помага по-лесно да визуализира и проумее случилото се преди векове. Сравнението на Психея с козметична нинджа, на колесницата на Хелиос с модерен автомобил, на гигантът Антей с глупав пехливанин или на героите с кечисти определено придава колорит на текста.
  2. Напълно честна и обективна. Няма скрито-покрито в книгата. Боговете са представени с всичките им недостатъци. Същото важи и за злите царе, гадните чудовища и глуповатите на моменти герои. Безпощаден в своя разказ, Риърдън предлага на читателя една гледна точка, която не поставя на пиедестал древните вярвания, но събужда любопитството у читателя да потърси логично обяснение. (Такова често липсва, но пък нищо не пречи прочитът на митовете на Кун да процъфти!) Освен това авторът се отнася с абсолютно уважение към жените-героини – нещо неприсъщо за другите версии на гръцките митове. Историите за Отрера, Психея, Аталанта и Кирена потвърждават думите ми :)
  3. Полезна. Книгата определено помага на читателя не само да се ориентира кой кой е в света на гръцките митове, но и да запомни някои от най-шантавите подвизи/самоубийствени походи/кръвосмешения с неочакван резултат, за които се говори до днес. Защо ви е нужно това? За да не кръщавате например погребални бюра на богинята на любовта или пък децата си на древни масови убийци.
  4. Дава възможност 2 в 1 – да станеш звездата на купона И любимец на учителките! Как? Много просто. И двете групи ще бъдат впечатлени от въпроси като: “Хей, знаете ли откъде се появява Пегас? А какви благини бълва корнукопията на Херкулес?” Да си многознайко може и да е готино, особено ако поднасяш фактите с чувство за хумор като това на Рик.
  5. Стимулира позитивното мислене :) Още в пролога Пърси заявява, че “най-основателната причина да четете за гръцките герои е за да се почувствате по-добре. Колкото и скапан да ви се струва животът ви, на онези пичове им е било още по-зле. Изтеглили са късата божествена клечка.” 

Бонус причина: Човек никога не знае в каква каша може да се забърка, затова е добре да е наясно какво НЕ ТРЯБВА да прави (да не се доверява на самотни бабички, очакващи да бъдат пренесени през реката; да не се заклева в Стикс и подобни)!

Няма какво повече да ви разкажа за книга, заради която продължавам да си се смея с глас, като се сетя за особено смешните моменти. Може обаче да прочетете ревюто на Габи Кожухарова тук.

Автор: Вал Стоева

 




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар