Мумините, морето и творческото вдъхновение
13.08.2018

“Мумините и морето” (изд. Пурко) е типична за Туве Янсон история, в която муминското семейство се забърква в морско приключение. На муминските фенове татко Мумин е известен като неспокойна душа, която все мечтае за пътешествия и приключения. За капак е решил да пише и роман за морето. Обявата за пазач на фар на малък безлюден остров изглежда точно каквото му трябва, за да се усамоти близо до морето и да роди своя шедьовър.

Мама Муминка не иска да оставя уютната си къща и долината, но като вярна съпруга е готова да подкрепи прищевките му. Багажът е събран и натоварен на лодки (с известни затруднения, разбира се) и скоро мумините стъпват на острова. Носени на вълните на въодушевлението, пропускат покрай ушите си странните забележки на стария пазач на фара. Докато всички минават на пръсти покрай татко Мумин, а вдъхновението упорито му убягва, мама Муминка се мъчи да отглежда цветя на скалист остров. Муминтрол се бори със страха си от призрак, а към муминското семейство се присъединява и Тоо- тики – с ведър и невъзмутим характер, която обича да майстори с ръцете си, опитва се да открие положителното във всяко преживяване и философски приема това, което не може да промени.

Както всички комикси и книги на Туве Янсон, и “Мумините и морето” говори на различно ниво на различните читатели и всеки от тях може да чете историята според възрастта и житейския си опит. Децата ще бъдат привлечени от необикновеното морско приключение с призрак, изхвърлените от морето съкровища, живота във фар и разходките с лодка. Разбира се, по-малките от тях ще имат нужда от вашата помощ да разберат какво представляват морските фарове и за какво служат, има ли призраци, какво значи да си писател като татко Мумин и куп други неща.

По-големите читатели искрено ще се забавляват с екзистенциалните терзания на татко Мумин и наивните му очаквания, че вдъхновението ще го споходи веднъж щом седне на брега на морето. Аз лично искрено се забавлявах с опитите на мама Муминка да приеме хрумванията на съпруга си и да се адаптира към суровия живот на острова като пресъздаде уюта на Муминската долина.

Не липсват и характерните за Янсон чудато-симпатични третостепенни герои, като например рибарят, който на въпроса “Кълве ли?” дава отговори от рода на “Не, но залезът е прекрасен” или “Не, но луната е красива”. Именно с такива нехайно вмъкнати реплики авторката успява да изрази отношението си към живота. Ловенето на риба е просто повод да се усамотиш и да се отдадеш на размишления, а не непременно да гониш голям улов. В това е и голямата сила на Туве Янсон – докато умело разказва ежедневна история с пестеливи думи и рисунки, дава предостатъчно храна за размисъл на деца и възрастни – за същността на вдъхновението, за вечния стремеж към приключения, за страха, който трябва да преборим, за постигането на целта и пътя към нея.

Отличният превод, както и на останалите комикси на Янсон, е на Анелия Петрунова. Прочетете и ревютата за черно-белите комикси за мумините: “Муминтрол и разбойниците”“Мумините и семейният живот”“Прислужницата на мама Муминка” и на цветните: “Муминтрол строи къща”, “Муминтрол се влюбва”, “Муминтрол на Ривиерата”, “Муминската долина се превръща в джунгла”, както и ревютата на муминските истории:  „Кометата идва“„Цилиндърът на магьосника“„Малките тролове и голямото наводнение”„Мемоарите на татко Мумин”„Невидимото дете”„В края на ноември”,„Тайнството на юни” и “Омагьосана зима”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар