Мег Рософ: “Без насърчаване на детското въображение, за човечеството няма надежда”
08.06.2016

Снимка: www.alma.se

Носителят на наградата Astrid Lindgren Memorial Award 2016 – Мег Рософ – бе обявен на специална церемония в началото на април. На 30 май наградата бе връчена от шведския министър на културата и демократичното развитие в Stockholm Concert Hall. Ето и речта на победителката:

“За мен е такава чест да получа наградата „Астрид Линдгрен” за 2016. В очакване съм мисълта за това да улегне, да стане нещо нормално, но тя все още ме изумява.

 

Тази година доста мислих за децата –  тези, които живеят в палатки край Кале; тези, които са пътували сами от Сирия; тези, които са починали, докато са опитвали. За децата, чиито животи са травматизирани и съсипани от причини, които възрастните са решили, че заслужават воденето на война.

 

Снимка: www.alma.se

На местно ниво си мислех за децата във Великобритания, които никога не играят навън; които почти не играят; които вярват на казаното от родители и правителство – че няма нищо по-важно от изпитите, че трябва да натъпчат колкото е възможно повече информация в мозъците си, че трябва да са грамотни и да четат книги – докато в същото време е приемливо да затваряш библиотеки и да съкращаваш библиотекари. Правителството заявява, че децата не трябва да мечтаят, да си губят времето или да гледат през прозореца. Правителството заявява, че изкуството, музиката и книгите няма да помогнат на децата да бъдат успешни – или с други думи да печелят много пари.

 

Срещам тези деца непрекъснато. Понякога получават отлични резултати на изпитите. Понякога си режат вените с бръснарски ножчета, гладуват до смърт, страдат от депресия и безпокойство.

И на учителите не им е позволено да си губят времето. Те трябва да слагат отметки и да попълват формуляри. Вероятно това е причината рекорден брой британски учители да напускат работа и да е толкова трудно да се намерят нови за тази, превърнала се в безрадостна, професия. Ученето също се е превърнало в нещо безрадостно, но на учениците не е позволено да напуснат. Вместо това те продължават да бъдат учени да не мечтаят, да не използват въображението си, да не играят.

Във Великобритания буквално преживяваме покушение над детството.

 

Астрид Линдгрен е казала: „Всяко велико нещо, което се е случило на този свят, първо се е случило в нечие въображение.”

Някой в Швеция си е представил, че можете да приемете 6000 деца-бежанци във вашите училища и обществото някак ще го преживее. Представил си е, че можете да насърчавате детските писатели (и  за седмица дори да се отнасяте с тях като с рок звезди). Някой си е помислил, че библиотекарите и учителите са важни колкото банкерите и адвокатите. Може би това е така, защото някой е решил, че без насърчаване на детското въображение, за човечеството няма надежда.

Астрид Линдгрен ни напомня, че децата са тези, които ще поемат управлението на света, затова няма нищо по-важно от това как ги обучаваме, какви ценности научават, какви книги четат – и какво бъдеще ще могат да си представят.

Голяма чест и отговорност е да продължа делото, започнато от Астрид Линдгрен. Благодарна съм не само за признанието, което наградата носи, но и за съществуването на страна, която придава огромна стойност на детските книги и детското въображение.

В памет на Астрид Линдгрен, със специални благодарности към героите от книгите й – смели, оригинални и свободни, и с дълбока признателност към журито на наградата “Астрид Линдгрен”, приемам наградата с почуда и радост.

 

Ще дам най-доброто от себе си да бъда достойна за нея.”

Възпоменателната наградата „Астрид Линдгрен” е учредена от правителството на Швеция през 2002 г. и е най-голямата награда за детско-юношеската литература. Целта й е да повишава интереса към детските книги, а в основите ѝ е залегнала конвенцията на ООН за правата на детето. Жури от експерти избира лауреатът/лауреатите сред кандидатурите, номинирани от институции и огранизации от цял свят. Връчва се от Шведския съвет по изкуствата, а победителят получава 5 млн. шведски крони (приблизително 500 000 евро). Сред допустимите кандидатури са писатели, илюстратори, автори на устно творчество и активисти за повишаване на грамотността. Сред досегашните носители са Филип Пулман, Морис Сендак, Катрин Патерсън и Шон Тан.

Фондация “Детски книги” бе избрана за номинираща организация от България за наградата 2017 и вече е изпратила българските номинации за най-голямата награда за детско-юношеската литература.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар