Мечтата на Марта: За Украйна и един международен детски фестивал, разказва Петя Кокудева
12.10.2018

Literature Future

Този август, най-неочаквано, получих покана да гостувам на първия международен детски фестивал Literature Future в Чернивци, Западна Украйна. Този град, наред с Лвов, е от средищата на културата в 45-милионната страна, изтерзана от война в източната си част. Въпреки тревогите ми как ще общувам пълноценно с украинските деца през английски и как ще отложа вече поетите ангажименти в България, приех от раз. Любопитството към света винаги е вземало превес над притесненията ми.

Мечтата на Марта

На границата между Украйна и Румъния ме посреща Марта Левченко. Млада украинка, чийто багажник е пълен с лилави одеяла, с които да се топлят децата на фестивала, ако случайно им застудее. Измежду одеялата Марта измъква и красива кошница със свежи цветя за мен (отношението си личи в дребните неща)! Докато пътуваме към града, тя ми разказва за своята мечта: през последните години се е посветила на т.нар shelter - убежище, което е създала за самотни или изоставени млади майки и техните невръстни деца – много често болни, бедни и безпътни. Марта ги приема в приюта, наречен Marta’s Dream, помага им да си стъпят на краката, да преживеят, да оздравеят, децата да получат що-годе нормално детство. Покрай всичко това на Марта й хрумва идеята за книжен фестивал с благотворителна цел – чрез него се популяризира каузата на приюта и се подкрепят много деца, които се вълнуват от книгите. По-натам ще разкажа точно как.

Самият фестивал

Още преди уикенда, в който се провежда фестивала, научавам, че ключовата му част ще е на открито, на улицата. Изпадам в паника. На улицата, сред суматохата и шумотевицата?! Как ще се чуваме, как ще се фокусираме, как ще имам сянка, за да не ми прегаря екранът на мултимедията? Кой ще ми превежда – още не знам! Със свито сърце тръгвам към централната улица – Кобилянска – където се намира т.нар “Литературен разсадник” (това нарицателно ме утешава, толкова е хубаво).

И ето ме пред него. Прекрасна – широка и дълга, бяла “палатка”, с прозорчета. Вътре пълно с разноцветни, нови пуф-столчета. Отпред чудесна сцена, с масичка и голям екран. По страните окачени наистина приятни рисунки в рамки. И насред всичкото – Юра! Завладяващо с интелигентния си вид младо момче, фен на поезията, текстовете на Юлия Кръстева…, което знае полски, румънски, английски, руски… Юра ще бъде моят преводач.

В Литературния разсадник няма и полъх от соц, вехти подходи, сладникавост и кич. С това получавам достатъчна доза спокойствие да се впусна в срещата.

Среща с неочакван край

Изненадващо за мен, преводът не се оказва пречка (аз говоря на английски, Юра превежда на украински). Децата и възрастните (да, има и много възрастни) слушат с окуражаващо внимание. Накрая остава време за въпроси и докато се смеем, пред мен на сцената се появява исполински мъж в униформа, който агресивно посяга към микрофона ми. Организаторите се спускат към сцената пребледнели и едва успяват да изтикат човека навън. Оказва се, че е войник, завърнал се от Крим. Научавам, че тук подобни момчета и мъже има много – полудели или пропили се след челната среща с войната. Обзема ме тъга, но и някакъв особен катарзис – именно на такива места – тревожни, болни и бедни – има смисъл от книгите, от упованието и енергията, която дават.

След срещите

На другия ден имам още една среща, на която разказвам за пътешествията си по света и за това как те са свързани с писането. Прави ми впечатление, че доста от децата, които видях вчера, са отново тук. После по улицата непрекъснато ме спират деца с родителите си – обичайно майките им. Едно момиченце ме кани на среща с нейния клас в град в северна Украйна. Друго дете иска мейла ми, за да ми прати свой текст. Навсякъде ме спират деца с родителите си и искат да се снимаме. Какво става тук, казвам си?! Откъде идва този небивал, жив интерес?

Тайната

Нека ви кажа откъде. Ето каква е концепцията на фестивала Literature Future: неговите гости са около стотина деца, дошли от цяла Украйна, заедно с един от родителите си. Тези сто деца са избрани измежду над 1000, изпратили свой текст за участие в литературния конкурс на фестивала, обявен известно време по-рано. Всички присъстващи тук деца се вълнуват от книгите – те самите пишат, а родителите им се радват на това и ги подкрепят. Марта Левченко и нейните помощници (повечето от които доброволци) са решили да ПОДАРЯТ на деца с литературни интереси възможността да срещнат писатели на живо. Освен че присъстват на фестивала с родителите си, на децата им е осигурен хотел и храна през деня (забележете, не е суха храна). Ето откъде идва неподправеният интерес: от това, че са подбрани деца, които имат естествен афинитет към темата литература. Така печелят всички: за децата е любопитно, за родителите е вълнение и гордост, за авторите като мен е удовлетворяващо, че се е получило пълноценно общуване, за организаторите е добра вест, че около книгите се е завихрила жизнена енергия и че многото им усилия са възнаградени с усещане за смисъл и добре популяризирана кауза.

Когато по инерция у нас се оправдаваме с бедността, липсата на държавна подкрепа и многото по-важни други проблеми, може би е добре да знаем, че и Украйна ги има, и още  как! Но ето че едно начинание – лично и доброволческо – изгражда лицето на една цяла държава пред мен – чужденка, която слабо познава страната им. Тази шепа хора са истинските посланици на страната си (много повече от огромните дупки по улиците им, бедността, която се вижда и с просто око, полуделите войничета или бездомните песове).

Благодаря ви, Юра, Марта, Вета, Христя и всички сърцати хора, с които се запознах. Обикнах Украйна и заради вас.

Текстът е предоставен на www.Detskiknigi.com от писателката Петя Кокудева. Фотографии: Юлії Драган и Георги Янев.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар