“Малкия Зограф и Дъгата” – в търсене на цветовете
12.08.2017

“Малкия Зограф и Дъгата” (изд. Уебчарм) разказва за момче с големи амбиции – да изрисува цяла къща, която съгражданите му са решили да построят за всички художници на неговата възраст. Малкият Зограф (така е наречен героят от своята създателка – Вергиния Генова) желае да осъществи „голямата задача“, но през нощта загубва цветовете от палитрата си, забравена навън под дъжда. Първоначално е съкрушен, но решава да се вслуша в съвета на пеперуда и да потърси нови цветове.

Намира ги навсякъде сред природата – в „жълтото на жълтурчетата, червеното на малиновите храсти, лилавото на перуниките, бялото на заснежените преспи“, но също разбира, че не може да отнеме от красотата им. Не се и сеща да отскочи до някой магазин за боички, защото все пак това е приказка, в която оживява и проговаря заобикалящият ни свят. Проговаря и старата ела, в короната на която Малкият Зограф решава да се скрие от извилата се страшна буря. Дървото му подсказва към кого да се обърне с молба за цветове. Най-вероятно вече се досещате от заглавието кой ще помоли момчето…

В книжката с автор Вергиния Генова и илюстратор Веселка Велинова нарисувано и написано се допълват взаимно, но детето в мен все пак не успява да си отговори на въпросите: как светът е хем сив, хем пъстър; защо сивото да не е цвят, а бялото да е; в този смисъл, ако вземем бялото на преспите, какъв цвят ще се получи? (Ако момчето вземе цвета на тревата, тя би станала сива.)

Така е то, любопитна съм, защото чета внимателно, почти като дете. Защото и в приказното трябва да има определена логика, мисля си аз, особено когато съществуващото служи за основа на приказното. Или, ще ми се фантазиите да бъдат такива, че да не ми хрумват излишни въпроси.Yeah... Sure

Прочетете и мнението на Лора за книгата.

Автор: Искра Йорданова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар