Малките жени понякога стават “Добри съпруги”
04.02.2018

В рубриката “Времевърт” ви връщаме назад във времето и ви срещаме с книги, които си струва да бъдат част от живота на децата – дори и с мъничко усилие от страна на родителите.

Ако сте харесали първата книга на Луиза Мей Олкът, “Малки жени”, вероятно ще очаквате с нетърпение продължението на историята за сестрите Марч. Те са различни по характер, външен вид и заложби, но са изключително сплотени. Произхождат от сравнително бедното семейство на пастор и са принудени да помагат на родителите си, като работят и изкарват пари за прехраната си. “Добри съпруги” (изд. “Труд”) задоволява богато читателското ни любопитство и позволява да се потопим още малко в света на четирите момичета, които пред очите ни се превръщат в истински жени. 

Книгата започва с подготовката за сватбата на Мег и Джон. Макар и със скромни възможности, двамата се обичат истински и тази любов сякаш обещава, че ще е достатъчна за разрешаването на всички предизвикателства, пред които женените неминуемо се изправят.

“Двамата бяха много щастливи, дори след като разбраха, че не биха могли да живеят единствено с любовта си.”

Читателят проследява с искрен възторг вълненията на бъдещата съпруга, които постепенно се изменят при появата на децата и първите битови несъответствия между Мег и любимия й. Олкът описва нежно, но и с щипка чувство за хумор желанията на Мег да готви специални ястия, да вари домашно желе и да похарчи баснословна сума за рокля, за да бъде като богатата си приятелка Сали Мофът.

Неизбежните семейни търкания и обсебващата роля на децата също не са подминати от писателката като възможност семейството да се сплоти или разпадне. На по-възрастните читатели тези сцени ще доставят удоволствие, но и ще ги подтикнат към размисъл относно решенията, които вземаме и които често водят до драматична развръзка там, където може да вирее спокойствие. 

“… затова ускори крачките си, твърдо решен да се държи спокойно и внимателно с нея, но в същото време да бъде твърд, много твърд и да й покаже къде е сгрешила.

Мег го очакваше също изпълнена с решимост да бъде “спокойна и мила, но твърда”, като ясно му покаже какви са неговите задължения.”

При разрешаването на семейните проблеми на Мег и Джон важна роля играе майката Марч. Изумително е как в роман, писан през 1869 г., писателката Луиза Олкът е успяла да изведе през устата на мъдрата родителка съвети за отношенията между мъжа и жената, които не се базират на сляпото подчинение на слабия пол, а по-скоро на желанието да разбереш гледната точка на другия. Впечатляващи са и съветите за отглеждане на близнаците Деми и Дейзи, които включват активно въвличане на бащата в процеса на родителство и идеята, че родителите трябва да намират време и за себе си, не само за децата.

Историята на двамата съпрузи представлява нищожна част от историята, която е фокусирана главно върху развитието на непокорната бунтарка с писателски заложби Джо и красивата Ейми. Коренно различни, двете сестри поемат по противоположни пътеки в търсене на своето щастие.

Джо, след като отхвърля любовта, решава да замине за Ню Йорк и да работи като гувернантка. Новият живот й се отразява благотворно и тя дори решава да се пробва в писателското поприще. Първоначалният й писателски неуспех при публикуването на нейна творба я е направил предпазлива, но желанието да създава текстове е по-силно. Залитайки по модни литературни жанрове, героинята успява да изкара бързи пари, като подготвя разкази за вестник.

“Зае се с писане на сензационни истории – защото в онези тъмни векове дори най-изисканите американци четяха боклуци.”

Новият й познат, господин Фридрих Баер, от когото Джо е силно респектирана, успява да я насърчи да развива писането си, но и да се откаже от глупавите истории, които скалъпва с оправданието, че ще спечели пари за семейството си.

“…след като има нужда от тях, не виждам нищо лошо в това някой да ги пише. Доста многоуважавани личности си печелят по честен начин хляба посредством тъй наречените сензационни истории – каза Джо, като движеше твърде нервно иглата.

- На пазара се търси и уиски, но предполагам, ние двама с теб не бихме го продавали. Ако уважавани хора знаят каква вреда нанасят, едва ли биха мислили, че това честно спечелени пари. Те няма право да слага отрова в сладкиши и след това дава на малчугани яде.”

Джо претърпява сериозна трансформация в романа и от буйна, непохватна, непокорна дивачка неусетно се превръща в по-спокойна и разумна натура. Разбира се, би било твърде нелогично читателят да очаква, че предишното лудо момиче ще се превърне в прилежна и скромна домакиня. Олкът не ни разочарова и позволява на Джозефин да се развива в посоката, в която иска, оставяйки ни единствено да страдаме, че тя е твърде непреклонна по отношение на брака.

Третата сестра, Бет, е героинята, която е определена да покаже на останалите какво значи милосърдие, смирение, доброта, сила на духа. Нейната роля е важна дотолкова, че читателят може да използва образа на Бет като еталон, по който да мери успехите и неуспехите на останалите три девойки. Участта, отредена й от писателката, изглежда твърде крайна, но всъщност е очаквана още от първата книга като единствена възможна развръзка.

Ейми Марч е онази, която най-много изненадва читателя. От типична “кифла” по съвременните стандарти, отдадена единствено на външния си вид и впечатлението, което оставя у другите, тя се превръща в красива, но и разумна млада жена. Дългото пътешествие в Европа, далеч от семейството, помага на малката Ейми да се сблъска с трудностите и да види образа си отвъд ссемейния кръг, да вземе своите решения, без да расте в сянката на сестрите си.

“…Рим ми отне всичките надежди. Защото, след като видях чудесата там, се почувствах съвсем незначителна и се отказах от всичките си глупави мечти.

- Защо трябваше да го правиш, след като притежаваш толкова енергия и талант?

- Точно по тази причина, защото талантът не е гениалност и никаква енергия не може да го превърне в такъв. Исках да съм или нещо изключително, или изобщо да не се захващам. Нямам намерение да се превръщам в някаква посредствена дубльорка, така че няма смисъл да се занимавам изобщо с рисуване.”

Също като “Малки жени”, “Добри съпруги” е пропита с романтизъм история, в която има щастие, разочарования, неочаквани обрати, чакани и нежелани събития. Луиза Мей Олкът е описала живота такъв, какъвто е, с единствената разлика, че героините й не ползват нови технологии и носят дълги рокли. За разлика от други романи от 19-и век, характеризиращи се единствено с нравоучения, в нейните творби ще откриете и рецепта за хармонични отношения между хората, които не поставят в слаба позиция нито една от страните. Компромисите, които Олкът проповядва, се основават на умението да чуваш другия, да го правиш съпричастен и заедно да вземате решения.

Не мисля, че книгата би била интересна на днешните момчета, но пък госпожиците с романтични души със сигурност ще си паднат по съдбата на семейство Марч. Книгите предлагат неизчерпаеми запаси от идеи за допълнително развитие на младежките интереси, например:

  • проект “Модата на 19-и век, вдъхновена от сестрите Марч”;
  • “Сестрите Марч: на коя от тях приличам?”

Романите на Олкът, особено “Добри съпруги”, са чудесен подарък и за младоженките – май всеки наръчник по съпружески отношения води началото си от съветите на майката Марч към дъщерите й.

Не пропускайте още от идеите, свързани с книгите на Луиза Мей Олкът, в ревюто за “Малки жени”. Следете предложенията ни за свързване на класическите книги с днешните деца в рубриката “Времевърт”.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар