Магнус Чейс и боговете на Асгард в битка за “Мечът на лятото”
20.10.2015

Ако има нещо, заради което харесвам Рик Риърдън (освен интересните сюжетни линии, забавния стил на писане и умението да слива съвремието с древността), то е начинът му на преподаване на митове и легенди. Признавам, макар да съм учила старогръцка митология, поредицата “Пърси Джаксън и Боговете на Олимп” ме накара да си “ъпгрейдна” знанията до нови висоти. Същото се случи и с “Героите на Олимп”, когато обновявах познанията си за римските богове.

Началото на новата поредица “Магнус Чейс и Боговете на Асгард: Мечът на лятото” (изд. “Егмонт България”) на американския писател обаче ме хвана абсолютно неподготвена. Hit with Brick Нямам никакво понятие от скандинавските митове и книгата се оказа страхотно преживяване и предизвикателство. Докато се увличах от сюжета, трупах познания за Один, Локи, джуджета, валкирии и какви ли още не екзотични създания. С шест думи: магията на Рик работи и тук!

Matrix Предупреждение!

Ако си супер запален фен и не желаеш булото, спуснато над Валхала, да ти разкрие и най-малката информация за сюжета на книгата, върни се в Мидгард и изчакай до 24 октомври 2015 г., когато свещеното писание ще се материализира по книжарниците!

Който е имал нужда от предупреждение, си го получи. А сега да се захвана за работа…

Магнус Чейс е на 16. Съдбата му е по-трагична от тази на Пърси Джаксън или Джейсън Грейс, но кашата, в която е забъркан по рождение, е сходна. Естествено, че има връзка с боговете, но не с разглезените версии на Афродита, Марс или Аполон, а със суровите повелители на викингите – боговете на Асгард.

Асгард е нещо като Олимп, но и не съвсем. За разлика от познатите ни до момента митове, при скандинавците се срещат девет свята, разположени по ствола на световното дърво Игдразил, а Асгард е само един от тези светове, обитаван от воините-аси. В него се намира Валхала – раят на загиналите в битка. Тук попада и Магнус Чейс (дали по случайност или напълно законосъобразно), който се оказва въвлечен в роднински интриги от чичо си Рандолф и е преследван от русокоса дама със сиви очи и фамилия Чейс (добре де, сетете се коя е!). Персоналната валкирия на момчето – Самира ал-Аббас – се налага да защити избора си на нов айнхери (воин), макар кадрите от камерите на “Валкирия Видео Рекърдс” да са запечатали доста унизителни моменти от срещата на Магнус и приятелите му Блицен и Хартстоун с пушещия бог Суртур – владетел на Муспелхейм.

Не особено вдъхновяващото начало на посещението в хотел “Валхала” се допълва от шантавите привички на обитателите на 540-те етажа – да се избиват отново и отново, да се наслаждават на медовината от мляко на коза и да гледат злобно. И макар съседите на Магнус по етаж (полутрол, берзеркер, Томас Джеферсън – младши и червенокоската Малъри Кийн) да са доста готини, май и те ще се подведат по клеветите на капитан Горила, ъ-ъ-ъ, Гунила – шефката на валкириите, преследваща до дупка Магнус, Самира и приятелите им.

Няма да издавам нищо повече от сюжета. Той следва запазения стил на Риърдън и заплита тотална каша между съвременните привички и здраво вкоренените митове. Авторът поставя героите си в невъзможни ситуации и ги кара да изпитат силата на волята и чувствата си, защото това са качествата, отличаващи истинските герои от посредствените. В “Мечът на лятото” сюжетът се върти и около вълшебния меч на бог Фрей, разбира се, който е способен да даде началото на най-страховитото събитие в деветте свята – Рагнарок (Денят на Страшния съд), освобождавайки неубиваемия вълк Фенрир.

Задачите на Магнус Чейс никак не са леки, но пък за сметка на това са представени точно толкова комично, колкото и останалите истории на Рик. Героят ще трябва доста бързо да схване обърканите връзки и самоличности на боговете на Асгард, ако иска да оцелее и да не бъде прецакан за вечни времена. Пътуването му из клоните на Игдразил ще му разкрие особеностите на голяма част от световете, ще го срещне с някои роднини и върли врагове, ще му покаже колко шантави са боговете на викингите (като Тор, например) и ще го накара да се изправи срещу най-големия си страх. Разбира се, героят не е сам в приключенията си. В тях истинските приятели се оказват безценни дарове, които за нещастие също могат да бъдат отнети и унищожени.

Понеже не искам да разкривам съществените моменти от сюжета, се чувствам длъжна да направя обобщение и сравнение между четирите поредици на Риърдън, издадени на български език:

  • “Пърси Джаксън и Боговете на Олимп” обхваща голяма част от гръцките митове и легенди, които и днес се изучават в училище. Поредицата от пет книги е подходяща за по-младите читатели на възраст 10+, засяга важни житейски теми като отсъствието на бащата в семейството, приятелството, справянето с предизвикателства посредством ум и находчивост. Тази поредица е сред любимите ми, защото е лесна за четене и от неуверените читатели, а учителите могат да я използват успешно, за да преподават обърканата история на Зевс и компания.
  • “Пърси Джаксън и Героите на Олимп” прибавя към вече познатите гръцки персонажи и техните съответствия в римските митове. Освен сравнението между двете сходни, но същевременно различни митологии, в тази поредица (също от 5 книги) са включени много нови герои, а разискваните теми са доста по-усложнени и включват първата любов, привличането между еднакви, толерантността и темата за смъртта. Поредицата е чудесна за читателите на възраст 13+ и е добър източник на теми за разговор по важни житейски въпроси.
  • “Хрониките на Кейн” обхваща египетските богове. Подходяща е за читателите на възраст 10+ и е точно толкова добър източник на знания, колкото и останалите поредици на Риърдън.
  • “Магнус Чейс и Боговете на Асгард” засяга скандинавските саги за викингите и техните сурови богове. В книгата няма да откриете повече битки и страховити сцени от първата поредица за Пърси, затова бих поставила възрастовото ограничение на 10+. Тук обаче обемът е доста по-сериозен – първата книга е цели 536 страници, което е по-вероятно да притесни неуверените читатели. За тях, вярвам, ще е подходяща версията на книгата в електронен формат, която изд. “Егмонт” винаги подготвя паралелно с книжните тела.

Признавам, за мен бе истинско предизвикателство хем да се потопя в сюжета, хем тепърва да уча всички объркани връзки между боговете. Не, че не ги схванах, но ми се искаше да имам предварителната подготовка, която притежавах при другите поредици. Ако и вие обичате да боравите със сравнително познати понятия, можете да направите следното: преди да прочетете основния текст, прегледайте речника с шантави имена на персонажите от скандинавските митове, както и схемата на деветте свята. След това… приятно четене!

Ето още книги за по-малки и по-големи, в които ще срещнете викинги и различни митове: историите на Кресида Коуел, “Детективи с машина на времето: Съкровището на викингите” от поредицата на Фабиан Ленк и книгите на Майкъл Скот за Никола Фламел.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар