Любов Миронова: “Каквото искаме да се промени в децата, трябва да го променим в себе си”
01.10.2015

Снимка: личен архив

Вече ви запознахме с героите на Любов МИРоНОВа – Душко-Послушко, Бонбончо, Жожо, Отворко, Буболечо и кучето Ушана. Сега е време да ви срещнем с чаровната авторка, която със сигурност ще ви изненада приятно, както се случи и с нас:

Как се появи идеята за поредицата „Бонбончо“?

Поредицата “Бонбончо” се появи в рамките на периода 2004 – 2012 година. Това са приказките, които разказвах на сина си за “Лека нощ”. Той ги записваше на телефона си, за да ги слуша отново и отново, когато пътувам. От над 400 приказки са оцелели около 130.

Чрез тези приказки предавах всички добродетели и мъдрост, които исках да достигнат до него. Започвайки да разказвам, той, освен че се заливаше от смях, постоянно предлагаше идеи кой да се появи в приказката, какво да се случи. Така през годините героите нараснаха и в последните приказки вече са Бонбончо–Фотончо, Душко–Послушко, Жожо, Отворко–Мърморко, Буболечо–Клечо и кучето Ушана. Често по време на приказките заспивах и се налагаше той да ме буди и да ме подсеща докъде сме стигнали. Някои приказки бяха с продължение в продължение на няколко дни.

Поредицата Бонбончо е свалена от колективното несъзнавано в алфа-състояние. Тя е един израз на необятна любов между майка и син, споделено щастие и смях. Петимата герои са пет архетипа, която изживяват една и съща ситуация по пет различни начина. Детето може да сравни и да избере. Това дава идея колко е многовариантен света. Героите са много различни и въпреки това те са приятели и преминават през всички трудности заедно, добронамерено. Те са свързани с истинско приятелство, преодоляващо различия и личните недостатъци. Един израз как ние всички сме заедно – взаимосвързани и взаимозависими.

В книгите си разглеждаш важни въпроси като приемливо/неприемливо поведение, приятелство, отношение родители-деца и много други, но без да размахваш пръст и да поучаваш. Защо?

За да има пространство за избор. Всяка приказка е за отделна добродетел и мъдрост. Всяка една не поучава, а дава пространство да се осмисли темата, да се погледне от много гледни точки и да има свобода на съзнанието. Добродетелите са нещо много фино. Те са програми, които когато автоматично несъзнателно избираш, определят решенията ти. Те могат да се предадат като информация лесно. Всеки може да бъде академик на „честността”. Имането на знания за честността не те прави честен. Просто си добре информиран. Програмата „честност” обаче може да се инсталира в теб от човек, който е носител на нея. Това инсталиране става само ако ти го избереш. За да имаш добродетел, трябват две неща – друг човек, който я носи и ти да избереш да я имаш. Това е причината приказките да не са назидателни, а осъзнателни. Да го разбере, да може да го назове, да може да сравни и ако прецени, да избере. Приказките като емоция са по-скоро неутрални. Страшни, тъжни и драматични моменти няма. В голямата си част приказките са смешни. Предават се през менталното тяло, а не толкова през емоционалното. Умът да е водещ – да се осъзнава, а не да се жабури сред емоции и нищо накрая да не остане в главата. Затова и приказките са подходящи за деца над 5 години. Повече за това в коя възраст какви приказки е подходящо да се четат, можете да прочетете в блога.

* Уточнение: Ценност е това, което ти е важно. За някои хора е важно да печелят добре, за други – да помагат на изоставени кучета, за трети – да имат нова маркова чанта… Сборът от ценности съставя ценностната система. Ние правим ежесекундните си избори на база ценностната ни система. Затова в една и съща ситуация, хората избират различни неща. За всеки е важно нещо различно. Когато едно решение е в конфликт с няколко ценности, се получава вътрешен конфликт и стрес. Да замърся ли реката и да спечеля много пари или да опазя реката, но да нямам пари?! Сборът на много хора със споделени ценности формира култура. Културите се различават във времето и пространството. Култура на траките, настоящата ни култура, културата в Индия… Добродетелите са малка част от ценностите, които помагат решенията, които взимаме сега, да имат дългосрочно добър резултат за нас. Те са проверени през хилядолетията и присъстват във всички религии в един и същи смисъл и много подобна форма.

Какво трябва да променим в себе си ние, родителите, за да помогнем на децата си да се превърнат в хармонични и щастливи личности?

Ще напиша моето лично мнение, което не е непременно вселенската истина. Децата са си добре. Каквото искаме в тях да се промени, трябва да променим в себе си. Те ни имитират или правят Copy/Paste на нашите действия и бездействия. Ако искаме радостно дете, е добре да започнем от себе си: да се усмихваме, да пеем, да виждаме полезното, ценното, което идва в живота ни. Животът е твърде кратък. Добре е да му се порадваме. Това, което може някои родители да променят, е да спрат да гледат на децата си като на автомати за кафе, „пускаш стотинка и работи”. Децата нямат нужда от вещи и телевизионни филмчета, а от целувка, усмивка, добра дума, споделено време заедно с родителите си. Също така децата не са миксери, като се счупят да ги занесеш на някоя леличка, която срещу 20 лева да ги ремонтира и те да продължат да работят. Те са много крехки и никакво физическо, психическо и емоционално насилие върху тях не е оправдано. Ако родителя се усети, че е тръгнал по тази наклонена плоскост, е добре да вдигне ръчната спирачка и да се погрижи за себе си – да тича, да диша, да се разхожда в планината, да стане веган – всяка форма на детоксикация и зареждане с енергия.

Децата са като цветя. Цветята се поливат с вода. Децата се поливат с любов. Ако ги поливате редовно, те разцъфтяват и правят света по-красив и уханен. И както цветята са различини, така и децата са различни. Едни са люляк, други момина сълза, трети – магарешки бодил… Всичките съвършено сътворени. Важно е да се ценят такива, каквито са и да не се опитват родителите да ги набутат във формичката на маргаритката, защото такава очакват в детската градина и училище. Светът е многовариантен и в това е изяществото му. Всеки да е себе си. Ако е носител на добродетели и мъдрост, това е достатъчно да изяви свободната си воля по значим за себе си и света начин.

Важна ли е емоционалната интелигентност за това хармонично развитие на личността?

Емоционалната интелигентност е свързана със способността ни да се свързваме с другите по значим начин, със способността ни да преработваме вътрешните си конфликти и да сме здрави. Крайното състояние на овладяване на емоциите е вътрешен мир – когато вътре е тихо, спокойно, естествено. Това е най-висшето състояние. До него стигаме през състоянието на любов, през състоянието на вътрешна радост. И като всяка крайна цел, той е далечен, но мотивиращ да напреднем към него колкото можем, колкото сили имаме. Докато емоциите бродят из нас нерешени, вътрешните конфликти се превръщат в болести и алармират, че трябва да продължаваме напред и още път ни чака.

Издай ни нещо любопитно от процеса на създаване на историите за Бонбончо.

Хммм. Интересно може би е, че понеже приказките идваха от колективното несъзнавано на границата на бодърстване и сън в т.нар. алфа-състояние, част от нещата вътре не ги знам. С времето се наместваха и ги виждах, че си ги е имало. Много пътувах и нямах много време, така че като разкажех приказка, не я чувах повече. Веднъж, докато правехме едно пътешествие до Виена с кола и детето трябваше да се забавлява само на задната седалка на колата, той си пусна приказките и като ги чух, така се стреснах какви сериозни неща му разказвам, че спрях за няколко седмици приказките му. Бях се притеснила: Какво е това детство? Такъв бунт настана, такъв натиск за приказки, че те скоро продължиха. За първи път успях да прочета всички оцелели истории тази година, т.е близо 10 години, след като е разказана първата от тях. Много се смях.

Имаш няколко издадени книжки от поредицата, а сега пускаш останалите за свободно изтегляне. Имаш ли намерение някога да ги отпечаташ в книга?

С радост бих отпечатала, ако имам средства да го направя. Дай Боже да се случи! Аз харесвам да чета на хартия. Имам едно помещение, заделено за колекцията ми с книги. Чета, наслаждавам се на книгите.

Сега приказките се появиха онлайн заради хилядите български деца в чужбина. След моя лекция пред представители на българските училища в чужбина разбрах, че един от големите им проблеми е липсата на детски книги на български език, които да са от съвременната действителност и да са интересни на децата. Така сайтът с приказки за Бонбончо се появи за седмица. Сега децата в Австралия могат да разпечат PDF-а на приказката, която си харесат, с направен цветен предпечат, да нарисуват илюстрациите, да си направят корица, да са активни по отношение на книгата. Могат да си копират текста в Word и да го допишат, да имат нов герой… Сложила съм линкове към видеа в Youtube как се прави корица, как се шие книга. Да творят!

Има ли връзка между Бонбончо и твоята система „Виолетовата жаба“? Как могат историите за Бонбончо да бъдат интегрирани в образователния процес на децата (в часовете за извънкласно четене) и с какво биха помогнали на учителите?

Всичко, което активно правя вече 25 години по темата за образованието, е в една и съща посока – предаване на добродетели и мъдрост и свобода на съзнанието. “Виолетовата жаба”, книгата ми „Устойчив модел за образование и хармония с децата”, училището ни за родители „Готини родители”, ФРУД – Фондация Родители Учители деца, Форума „Хармония с децата – Творци на хуманна педагогика”, обученията на хиляди колеги учители и директори в образованието, обръщат внимание, че децата имат различни нужди и подход. Дошло е време за промяна. Поредицата “Бонбончо” казва нещата от лекциите ми, по весел начин. Учителите, с помощта на приказките за Бонбончо, могат да имат полезно и приятно време с децата. Могат да продължат вълната за предаване на мъдрост и добродетели. В колкото повече деца се посее, толкова повече ще имат възможност да изберат.

Имаш ли намерение да пишеш още за деца?

Ако пак имам честта и удоволствието да приспивам дете, с което има любов до небето и обратно на зиг-заг, и батерията на телефона му не е паднала, приказки за споделяне ще има.

Коя е твоята любима детска книга?

Не мога да посоча една. Мога да се опитам да стесня до десет, макар че пак ми е трудно.

Ако можеше да се срещнеш с 10-годишния си АЗ, какво щеше да му кажеш?

Пет неща:

  1. Да не се ядосва на майка си и баща си. Да приеме, че толкова си могат. Това им е капацитета. Няма да се променят. Да приеме избора си на родители и да си живее живота, без мисли „Ама защо точно на мен? Защо прави така? Докога?”. Да е един неутрален наблюдател на щуротиите им, все едно е на кино. Яде си пуканки, пие си вода и наблюдава на екрана някакви приказни герои. Нито страда, нито се радва. Хапва си, гледа и ако може – да извлече поука, ако не може – да не си го слага на сърцето.
  2. Да наблюдава внимателно взимането и даването във всички нива и измерения – пари, време, внимание, ресурси. Да започне да вижда тези движения и да следи да има баланс. Даването да е равно на получаването. Ако има дисбаланс, да прекъсва тези връзки.
  3. Ако някой не се отнася с любов и уважение към него, да му обърне гръб и спокойно да продължи напред, независимо дали е баба, дядо, майка, баща, брат, съпруг или дете. Животът е твърде кратък и в личния ни свят са поканени хората, които се отнасят към нас с любов и уважение.
  4. Да инвестира в себе си и на 18 години да има занаят. Да може да прави едно нещо, но  качествено. Да може да покрива нуждите си от храна, вода и подслон. Като има занаят и е осигурил първият етаж с оцеляването, да инвестира в себе си до края на живота си. Всеки ден да научава нещо ново, да прави нещо ново, да се развива. Който и да си тръгне от живота му, нищо да не му липсва.
  5. Да задава въпроси! Постоянно да пита. Да не се отказва и да търси истината.

Сайтът с приказките за Бонбончо можете да откриете тук. Вярваме, че ценностите и добродетелите, предложени на вниманието ви от Любов МИРоНОВа, ще ви накарат да се замислите, за да направите най-правилния избор за себе си. 

Интервюто взе: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар