Любен Зидаров: “Кой е класик и кой не, го решава времето, то поставя всеки на мястото му”
27.10.2016

Photo: Ivaylo Petrov

На 20 октомври 2016 г., по време на Франкфуртския панаир на книгата, бяха обявени номинациите за престижната награда за детска литература “Астрид Линдгрен” за 2017 г. Като номиниращ орган за България, екипът на фондация “Детски книги” имаше честта да се срещне с г-н Зидаров в началото на 2016 г. и да получи интервю от него – нещо, което той отказва да прави в последните години. Предлагаме на вниманието ви отговорите на един от най-забележителните български детски илюстратори, с чиито произведения поколения деца свързват своето детство:

Г-н Зидаров, Вие сте един от класиците в областта на детската илюстрация в България. Поколения деца са отраснали с Вашите книги, дори често илюстрациите Ви към дадено произведение са се запечатали по-ясно в съзнанието от авторовите текстове. Но нещо, което винаги е интересно за децата, е началото – как решихте да се захванете с илюстрация на детско-юношеска литература?

Кой е класик и кой не, го решава времето, то поставя всеки на мястото му. Много от „живите класици“ на СОЦ-а си изпяха песента и отидоха в коша. Занимаването ми с илюстрация и за детско-юношеска литература, че и на книги за възрастни, не е мое решение, а просто резултат от контакти с издателства и списания. Те започнаха много отрано, още като студент в Художествената академия. А първите илюстрации, които излязоха отпечатани в книга, рисувах като ученик в гимназията. Изглежда, че те ми дадоха кураж да продължа. 

Илюстрацията е контакт с литературното произведение по визуален път и се възприема по-лесно и по-бързо, и ако е дело на талантлив илюстратор, оставя трайни следи у читателя. 

Смятате ли, че четенето на детски книги е повлияло върху професионалния Ви път?

Детските книги четях като дете, а тогава е било твърде рано те да определят творческия ми път. Рисувах още като ученик в началните класове, значи десетинагодишен, но главно онова, което правят възрастните художници – картини, пейзажи с “водни бои”. Ходех по изложбите на гостуващи от време на време в града художници. Тогава ми вземаха акъла офортите на Петър Морозов. 

Обичахте ли да четете като дете?

Не особено, предпочитах да играя. 

Как се срещнахте с книгите в детството си? Кой ви показа вълшебството на приказките, на детската литература?

Първите книги, които привличаха детския ми интерес, бяха “Незнаен юнак” и “Неродена мома” на Ран Босилек с илюстрациите на Георги Атанасов, които лъщяха с бронзовата си боя. Надпреварвахме се да да се абонираме за списанията “Детски свят” и “Светулка”, рисувани от Вадим Лазаркевич или за “Весела дружинка” на Лъчезар Станчев. Събирах комиксите “Детектив Х7″, които тогавашните вестници публикуваха.

В света на приказките ме въведоха Братя Грим. Андерсен не ме вълнуваше с неговия “торен бръмбар” и “нощната шапка на стария ерген”. Той ме покори сравнително по-късно, когато притежавах сетива за мъдростта и философията на неговия свят. 

Посещавахте ли библиотека като дете? Смятате ли, че ролята на библиотеките е важна за изграждането на грамотни личности?

Нито като дете, нито като възрастен. Винаги съм предпочитал да купувам книги, отколкото да посещавам неугледните помещения на кварталните библиотеки с износен и захабен реквизит, с парцаливи и оръфани книги и с неизбежните саксии. Разбира се, тяхната роля за обоготяване на културата е безспорна, особено при условията на богатите библиотеки на големите културни институции, чията атмосфера е съвсем друга.           

Коя книга от Вашето детство се е запечатала в ума Ви и защо?

От детските години почти всичките, защото всички бяха интересни със случките, които описват. В юношеска възраст без колебание мога да посоча Андерсен и “Приказките на Шехерезада”. И двете ме поразяваха с моралния си кодекс на човешкото общество, това, което сме с живия свят на хората. 

А кой от илюстраторите от Вашето детство Ви е повлиял най-силно, подтиквайки Ви да се насочите към илюстрацията на детски книги?

Като дете най-силно впечатление ми правеше Лазаркевич, който беше и най-търсеният, и най-скъпо платен илюстратор на детски издания. Луксозните издания “Детска радост”, “Светулка”, “Детски свят”, като и голям брой книги за деца, бяха с негови илюстрации. Първоначално силно изпитвах неговото влияние. Сетне се увлякох по Илия Бешков и Борис Ангелушев, от когото научих най-много. Той беше моят учител в областта на илюстрацията и на приложната графика. 

Вие сте илюстрирали над 300 произведения и продължавате да работите. Сред най-обичаните от поколенията книги с Ваши илюстрации са „Андерсенови приказки“, приказките на Николай Райнов, „Островът на съкровищата“. Наскоро излязоха с Ваши рисунки „Тръгнал кос“ (изд. “Жанет-45″), „Том Сойер“ (изд. “Захарий Стоянов”), „Силвър“ (изд. “Прозорец”), „Принцът и просякът“ (изд. “Захарий Стоянов”). Открихте и впечатляващата изложба „Островът на съкровищата: 50 години по-късно“. Работата върху коя книга Ви донесе най-голямо удовлетворение? А най-голямо разочарование?

Вярно е, че продължавам да работя, но не е както преди. Голямата част от живото ми беше в ателието, от сутрин да вечер. В областта на илюстрацията, погледнато от дистанция, най-голямо удавлетворение ми донесоха рисуваните на стари години илюстрации към продължението на “Островът на съкровищата” – “Силвър” от Андрю Моушън. Дълго време нямах кураж да започна, но изглежда, че емоциите бяха по-силни от смущението, особено след като отвъд океана получих похвалата и поздравления от самия автор.

Разочарования са ми причинявали лошите печат и полиграфическо изпълнение на голяма част от илюстрациите ми.  

Какво отличава добрите илюстратори на детски книги? Кое е най-важното качество, за да бъде един илюстратор на детски книги наистина добър?

Добрата илюстрация, не само на детски книги, но въобще, наричам тази, чрез която художникът е станал съавтор на писателя, когато илюстрацията е станала неделима част от книгата, превърнали са се в цялостно произведение. Така, както вече не можем да си представим храбрия войник Швейк на Хашек без илюстрациите на Йозеф Лада и Дантевия “Ад” без Гюстав Доре. Тоза означава цялостно вникване в автора, в същината на творбата му, увеличавайки въздействието ѝ върху читателя.   

Имало ли е моменти, в които Ви се е искало да се откажете от професията на илюстратор? Когато бяхте дете, какъв мечтаехте да станете и беше ли професията на художника в списъка с желания?

Професията на художика е една, независимо от жанра, в който твори. Илюстрацията и живописта са моята творческа дейност и никога не ми е идвало на ум да се откажа от едната или от другата. Бях престанал за известен период да правя илюстрации, тъй като рисувах изключително живопис – специалността ми от Академията. Но “Силвър”, “Том Сойер” и “Принцът и просякът” ме върнаха отново натам.

Още от малък мечтаех да стана художник, там виждах своето бъдеще… Дори като дванадесетгодишен основах “художествено дружество”, което обаче скоро се разпадна, защото хлапетиите, които бях събрал като негови членове, не бяха и помирисвали акварелни бои.

50 години творчески път са наистина значим период от време. Какво се промени в илюстрирането на детски книги от началото на Вашата кариера като илюстратор? Какви са предимствата на новото време – като технологии и като нрави – и кои моменти от първите Ви стъпки в илюстрацията ще си спомняте винаги – със смях и с умиление?

Не са ме занимавали нито предимствата, нито технологиите и нравите на новото време. Никакви компютри и технологии на могат да заменят ръката на твореца. При мен се очертава нещо като “втори период” в илюстрацията, по-различен професионален подход в резултат не на “новото време”, а на влиянието на живописта върху останалото ми творчество. Често са ми задавали въпроса дали живописта и илюстрацията не си пречат една на друга? Напротив, помагат си, поне при мен е така. А със смях мога да си спомня за лъкатушните си опити и подражания в миналото, но те са нормални за всяко развитие. 

Вие сте носител на орден „Кирил и Методий“ I. степен, на Андерсенов диплом за илюстрация от Наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ и на редица други отличия. С какво наградите помагат на твореца и коя е най-ценната награда, която сте получили през годините?

Изброените награди сигурно помагат на някои. Преди време бях поканен на групова изложба в едно от посолствата. Участниците се бяха наредили пред картините си с медали, накичени като сурвакници. Наградата за мен е удовлетворението, когато съм сполучил и оценката на хората, които уважавам.  

Какви са творческите Ви навици? Кога рисувате и имате ли някакви ритуали, задължителни условия, които спазвате преди и по време на работата си? 

Нямам ритуали, нито пък спазвам задължителни условия. Работата ме увлича сама. Почти целият ми живот е преминал в творческото ми ателие. Работя само през деня. Когато тема или започната картина са ме увлекли, мислите ми са само там, но това едва ли е въпрос на някаква самодисциплина. 

Снимка: Стефан Джамбазов, въпреки.com

Следите ли работата на младите илюстратори – български и световни? Кои имена Ви впечатляват с творбите си?

Не ги следя, но когато видя талантливо илюстрирана книга от млад колега, проявявам интерес към него. 

Коя е детската книга, която все още не сте илюстрирали, но бихте искали да го направите?

Единствено продължението на “Силвър” – “Новият свят” (The New World) от Андрю Моушън, която неотдавна беше публикувана в Англия. Разбира се, стига да има кой да я издаде тук. 

Какво ще пожелаете на малките ни читатели?

Да четат на воля и да рисуват за свое удоволствие, без да се впускат в бъдещето непременно като художници. 

Изображението е взето от блога на Антон Стайков, antonstaykov.com

Любен Зидаров е удивителна личност. Ако имате възможност да заведете децата си да видят филма “Вълшебното огледало на Любен Зидаров”*, непременно го направете. Разтършувайте се из старата семейна библиотека и открийте детските си книжки – ще видите, че голяма част от илюстрациите, които си спомняте, са негово дело. И обърнете внимание на малчуганите, които сега се срещат с детската литература, каква е стойността на качествената илюстрация – онази, която устоява на проверката на времето и продължава да вълнува поколенията.

* Филмът “Вълшебното огледало на Любен Зидаров” е с режисьор Мария Николова, сценаристи са Мария Николова и Антон Стайков, а продуценти – Пенко и Сотир Гелеви.

Интервюто взе: Вал Стоева

с любезното съдействие на Филип Зидаров




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар