Луда любовна история в „Прикачен“ на Рейнбоу Роуъл
22.07.2016

Ако започнеш работа като „отговорник по интернет безопасност“ в местен вестник, а реалността премаже романтичните ти очаквания, колко време ще ти трябва, за да напуснеш?

Ако четеш служебните имейли, които нарушават правила, но отказваш да спазваш протокола за определени служители, колко съобщения по-късно ще разбереш, че нещо не е наред?

Ако се влюбиш във виртуалното присъствие на момиче, обаче си оплел конците непоправимо, колко часа себеанализ ще са ти нужни, за да решиш дали си готиният тип, или гаднярът?

Това са трите въпроса, които хихикащата и влюбена в иронията съдба задава на Линкълн. Стигнал дъното на своята история, той трябва да премине през тях, за да се оттласне и да намери мястото си в света на възрастните. Защо да е лесно, когато може да е сложно? Пък и каква победа ще бъде, ако битката е с незначителен противник?

За читателя е далеч по-лесно да види очевидното през редуването на „подслушаните“ имейли на две приятелки и разказа за разочарованията на младия мъж. Ясно ни е, че Бет е нещастна и подценявана във връзката си, а безизходицата на Линкълн е следствие на разбитото му преди много години сърце.

Всеки има право да бъде обичан, но изразът „право на любов“ сам по себе си е кух. Тя, любовта, трябва да се заслужи, но дори и тогава е нищо, ако не бъде дадена или получена.Не е спомен, не е мания, тя е целувка, която не може да бъде предотвратена и прекъсната.

„Прикачен“ (изд. Егмонт България) на Рейнбоу Роуъл е наистина откачена любовна история. В нея силните чувства идват от прочитането на мислите и от интуитивното разчитане на добротата у другия. И за да бъде всичко наобратно, жената се влюбва с очите си, а мъжът в дочутото.

За непредвидимостта на любовта, за неизпратените, но откраднати любовни писма, за страха от самотата и отхвърлянето, за връзката на майката с децата й – Рейнбоул Роуъл е помислила за всичко. Написала го е в книга, която няма да ни напрегне или разплаче, но ще ни каже нещо. Нещо, което ще пътува с нас, ще бъде там дори да не ни тежи и да забравим, че го носим.

П. С.: Чела съм всички романи на Рейнбоу Роуъл, издадени на български, и досега като по правило ми вървяха леко и увлекателно. В „Прикачен“ обаче удоволствието ми от четивото беше саботирано от голям брой грешки в текста (предимно технически) и недотам изпипания превод.

Прочетете ревюта и за другите романи на Рейнбоу Роуъл – „Елинор и Парк“„Фенка“ и „Връзка“.

Автор: Цветомира Дукова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар