Кратка история на Възкресението
15.04.2014

В учебниците често децата се натъкват на истории с религиозна тематика, а с настъпването на някой празник честитят на приятели и роднини, следвайки примера на възрастните. Дали обаче децата наистина знаят какво точно празнуваме?

Решени да ви преведем през Великденските дни, направихме кратко обобщение на детските въпроси, посветени на празника: Защо празнуваме Великден? Какво точно се се случило с Христос? Защо се боядисват яйцата? Как така всяка година Великден е на различна дата и още много други. В серия от статии ще научите не само защо празнуваме, но и какви са специфичните обичаи в някои кътчета на България. А сега да се потопим в историята на Възкресение Христово…

На Великден християните празнуват своя най-светъл празник – възкресението на Исус Христос след разпъването на кръста. Този празник е смятан за най-важния в християнския календар, защото чрез него се доказва, че Христос е Божий син и с възкресението му от смъртта хората получават посланието, че греховете им ще бъдат опростени.

Когато се завръща от пустинята, Христос започва да проповядва Божиите заповеди и събира около себе си дванадесет ученици – апостоли. Предава им своето учение и им дава силата да проповядват и изцеляват безнадеждно болните, като разпространяват християнската вяра. Думите на Исус привличат множество последователи, а обвиненията му, че първосвещениците са превърнали храмовете в пазари и че Божиите закони не се спазват, печелят на Божия син множество врагове.

Първосвещениците в Йерусалим решават да го заловят, за да не се усили още повече вярата в способностите на Христос. Докато се чудят как да го хванат, единият от учениците на Исус – Юда Искариотски, решава да предаде своя учител. Първосвещениците му дават 30 сребърника, а в замяна апостолът трябва да предаде Божия син.

На празника Пасха Христос влиза в Йерусалим и сяда да вечеря с дванайсетте си ученици. Докато ядат и пият, той им съобщава, че един от апостолите ще го предаде. Всеки пита: „Господи, аз ли ще съм това?“, а Христос благославя хляба и виното на трапезата и дава на учениците си да пият и да ядат, защото това са тялото и кръвта му.

След тайната вечеря, Христос се отправя към Гетсиманската градина, където бива заловен и предаден на фарисеите и на свещеника Каяфа. След проведения съдебен процес, Исус е осъден на смърт, а Юда – силно разкаян за предателството – връща на свещениците 30-те сребърника. Но вече е твърде късно…

На деня, който днес наричаме Разпети петък, Божият син носи кръста си по хълма Голгота и бива разпънат. След като издъхва, тялото му е взето от Йосиф от Ариматея, обвито в плащеница и положено в гроб, издълбан в скала. На третия ден жените мироносици откриват, че гробницата е празна, а Христос е възкръснал. Радостта, че Божият син се е спасил от смъртта превръща този ден във велико събитие и се почита от християните по целия свят като най-светлия празник.

Празникът няма твърдо установена дата и всяка година се „мести“. Първоначално е празнуван два дни след Пасха и е можело да се падне във всеки ден от седмицата. През 325 г. римският император Константин повелява, че Великден трябва да бъде в неделя на първата седмица след първото пролетно пълнолуние, следващо църковното пролетно равноденствие на 21. март. В честванията на великия ден при католиците и православните християни също има разминаване заради Юлианския и Григорианския календари, които двете църкви следват.

Цялата седмица, предхождаща Великден или Велиден, както е познат в някои краища на България, е тържествена и се нарича Страстна седмица. Тя започва от понеделник, когато Христос влиза в Йерусалим и завършва в неделя, когато възкръсва. През Страстната седмица всеки ден се отслужва специална църковна литургия. Първите три дни са посветени и на различни обичаи, свързани с подготовката за празника: почистване на къщите и дворовете, посещения при близки за прошка и други*.

Не пропускайте да узнаете какви са традициите и през следващите дни от Страстната седмица в поредицата ни от специални публикации. Очаквайте повече информация за Великденските символи, за спомените на интересни личности, свързани с празника и какви великденски истории крият книжките.

* Източник на информация за народните обичаи: Шарланова, д-р Валентина, “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, София, 2010 г.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар