“Коледна песен”: равносметка за добротата
24.12.2017

В навечерието на Коледа, един от най-светлите празници през годината, често се появява желанието да зарадваме близки и роднини, познати и непознати. Коледният дух сякаш призовава да се погрижим и за онези, които не са късметлии като нас. Но сред хилядите усмихнати лица, пожелаващи си “Весела Коледа!”, със сигурност ще срещнете и такива, за които празникът е изпълнен с досадни задължения като купуване на подаръци, тежки трапези и изтъркани празнични песни.

Тъкмо на тях решихме да разкажем/припомним в рубриката “Времевърт” историята на Ебенизър Скрудж, главен герой в книгата “Коледна песен” на Чарлс Дикенс

Ебенизър Скрудж  е всеизвестен скъперник. Едва ли е съществувал по-стиснат, груб и злобен човек от него някога. Всъщност, единственият му конкурент по лошо държание е бившият му съдружник Марли, починал преди седем години на Бъдни вечер. Скрудж е лишен от всякакво чувство за хумор, ненавижда бедността и се кланя единствено на златото.

Ако има нещо, което героят ненавижда повече от всичко, това е Коледа. Всички весели подвиквания и пожелания го отвращават, а безделието на празнуващите и просенето на милостиня за бедните го докарват до лудост:

“- Как да не се сърдя, след като живея в един свят, пълен с глупаци? – отвърна чичото. Весела Коледа! Я ми се махай от главата с тази “Весела Коледа”! Какво е Коледата, освен време, когато трябва да си плащаш сметките, а нямаш пари; ден, в който ставаш с една година по-стар, без да си забогатял поне с една стотинка дори; период, в който трябва да направиш баланса на търговските си книги, а се оказва, че всяка сделка през всичките тези дванайсет месеца е била на загуба! Ако зависеше от мен – продължи възмутено Скрудж, – то всеки идиот, който се разхожда нагоре-надолу и поздравява околните с “Весела Коледа”, би трябвало да бъде сварен и погребан с пробито със стрък бодлива зеленика сърце. Точно това заслужава!”

Дори и най-близките до стария лихвар същества трудно биха могли да кажат добра дума за него. Страх и съжаление са единствените чувства, които Ебенизър буди у служителя си Боб Кратчит и у племенника си Фред. За да покаже на читателя колко пагубна може да е липсата на човещина, Дикенс ни пренася в тъмната, мрачна и самотна къща на своя герой, в която го навестява духът на съдружника му Марли.

Той изпраща на бившия си колега три призрака – на отминалите, на настоящата и на бъдещата Коледа, – в опит да му помогне да осъзнае грешките си и да не страда вечно след смъртта си. В нереалната нощ, предшестваща Рождество Христово, Скрудж се пренася в детството си, наблюдавайки щастливите семейни празненства; вижда настоящето в домовете на своя племенник и служител; научава, че и най-бедните и нещастните намират сили да отпразнуват светлия празник и се стряска от своя образ във всички показани му от привиденията картини.

“Те застанаха до кормчията на мостика, после до наблюдаващия носа, при моряците на пост – мрачни призрачни фигури, всеки на своето място, но всеки от тях си тананикаше коледна песничка или си мислеше за Коледа, или разказваше на своя другар за някоя отминала Коледа, свързана с надежди за дома. И всеки човек на борда, буден или спящ, добър или лош, беше намерил някоя по-мила дума за другарите си, отколкото през който и да било друг ден през годината. Всеки бе участвал до известна степен в отпразнуването и се беше сетил за тези, за които милее и знаеше, че и те също мислят за него.”

Пропилените възможности за любов и семейно щастие, тесногръдието и егоизма, алчността и жестокостта, които са присъщи за него, никак не допадат на Ебенизър Скрудж в този сюрреалистичен преглед на живота му. След всяка картина, която се сменя пред очите му, героят проумява частица от грешките си, а разкаянието си проправя път под тоновете злъч, гняв, самота и сребролюбие, владеещи силно стария скъперник.

Уроците, които научава за една нощ, го променят изцяло, защото “житейските пътища обикновено подсказват какъв точно би могъл да е краят, и те водят именно към него, ако човек ги следва неотклонно… Но ако човек се отклони от следвания път, тогава и краят му би могъл да е по-различен.”

В “Коледна песен” (изд. “ПАН”) Чарлс Дикенс изгражда образа на идеалния скъперник и неверник – онзи, който презира всеки повод за радост и цени само материалните успехи. Макар и написана през далечната 1843 г., историята звучи живо и днес, когато духовните богатства са дори още по-слабо почитани от времето, в което ни пренася английският писател. Произведението му е подходящо както за деца (стига да им се поднасят щедра доза пояснения и да се говори с тях за бита и нравите по онова време), така и за възрастни, които имат нужда да си припомнят следното:

“- Има толкова много прекрасни неща, от които не може да се извлече полза, прав си – отвърна племенникът. – И Коледа е едно от тях. Но съм сигурен, че винаги съм мислил много за коледните празници, когато те са настъпвали, като за добро и благодатно време. И не само заради почитта, която им дължим заради святото име и произхода им. Заедно с това коледните празници са време за проява на щедрост, опрощение, милосърдие, едно благословено време. Това са, доколкото знам, единствените дни в дългия годишен календар, когато мъже и жени като че по общ знак и съгласие отварят широко заключените си сърца и наистина приемат по-низшите от себе си като сродни души…”

При тези мъдри думи на Дикенс, преведени на български език от Правда Игнатова, не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем всеки ден бъде Коледа. Весели празници!

Идеи за привличане на вниманието на по-малките: 

  • Предложете им някоя от адаптациите на “Коледна песен” на изд. “ФЮТ” и изд. “ПАН”.
  • Разкажете им, че чичо Скрудж от детските анимационни филми е вдъхновен от героя на Дикенс.
  • Прочетете им части от историята и ги обсъдете заедно.
  • Разгледайте заедно илюстрациите на Джон Лийч към първото издание на книгата, достъпни през свободния архив на Британската библиотека.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар