Коледа във Виена: отблясък от “Казанската звезда”
30.12.2015

“Казанската звезда” на Ева Ибътсън е една от книгите, които няма да ни омръзне да четем отново и отново. В нея има история, музика, приключения и загадки, приятелство и предателство и какво ли още не… Голяма част от действието се развива в имперска Виена. За да се запознаете с книгата и героите, не пропускайте нашия пътеводител, а сега елате да видим заедно как виенчани са празнували Коледа!

“С падането на първия сняг Аника се поразведри. И преди да се усети, с Ели и Зигрид отидоха на пазара да купят коледна елха.
Това бе сериозна работа. Дървото не биваше да е твърде голямо, за да се смести в ъгъла на трапезарията, но трябваше да е безупречно.
И винаги беше.
На излизане от пазара, понесли избраното дръвче, видяха Леополд да товари с помощта на продавача огромна елха в каруца. До него стоеше Лоремари със самодоволно изражение.
- Нямаше по-голямо – вирна нос тя. – Сигурно е най-голямото във Виена!
Аника поспря за миг и изпита лека завист. Какво ли е да имаш дърво, което ще изпълни цялата стая с уханието и красотата си. Представи си как свещите хвърлят сребърни и златни отблясъци от пода до тавана.
Същата вечер Мици, прислужницата на Егхартови, се отби при тях.
- Знаете ли какво? – изгледа ги тя. – Елхата се оказа прекалено висок! Наложи се да отрежат върха и Лоремари се разпищя, че няма къде да сложи звездата!”

“После Зигрид свали украшенията от тавана. Бяха ги изработвали през годините от парчета коприна, панделки, шишарки, боядисани в сребърно и златно, но всяка Коледа правеха и нови, увиваха бонбони в сребриста хартия и ги закачаха на по-ниските клони, та по-малките деца на Бодекови да ги стигат.”

“Във Виена празнуват Коледа на двайсет и четвърти декември – Святата нощ. Ала в тази нощ на нощите не пекат гъска или пуйка. Никой на Бъдни вечер не би помислил да яде месо. Затова печаха риба – не каква да е, а шаран, най-едрата и най-сочната риба в австрийските реки.

Точно три дни преди Коледа шаранът пристигна от солните мини в Халщад, поставен в гнездо от ледени бучки, търговецът на риба им бе избрал шаран за чудо и приказ.

- По-голям не сме имали никога! – възкликна Аника. Рибата наистина беше удивителна – приличаше на онези, които изскачат от морето и изпълняват желания.

На другия ден стана ясно, че Ели си е наумила нещо. Със Зигрид си шушукаха и при влизането на Аника млъкнаха тутакси и я погледнаха замислено.

Същата вечер Аника си легна и чу стъпки да приближават до вратата й. Влезе Ели. Обикновено й пожелаваше лека нощ долу – краката й се изморяваха в края на деня – та сега явно идваше за важен разговор.

- Мислим, че ще се справиш – обяви тържествено тя. – Решихме.

- Какво?

- Да го сготвиш сама. Без помощ.

- Да сготвя какво? – учуди се Аника.

- Коледният шаран – отвърна Ели.

На другия ден Аника слезе долу с пребледняло лице и тъмни кръгове под очите. Ели също изглеждаше недоспала.

- Съжалявам, скъпа, не биваше да го предлагам. Твърде малка си. Само в соса се слагат десет съставки, а има и пълнеж, и шиене…

Аника вирна брадичка.

- Ще се справя. Искам да го направя. Ще ми свалиш ли книгата?

Ели взе прокъсаната и избледняла тетрадка с рецепти на майка си, побрала цялата семейна мъдрост, и Аника намери страницата, озаглавена “Коледен шаран”.

Рецептата бе написана с разкривен почерк с виолетово мастило не от майката на Ели, а от баба й, и заемаше цели три страници…”

 




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар