Кой ще подкрепи “Момчето с роклята”?
17.05.2016

Дейвид Уолямс вече е любим автор не само на децата по света, но и на българчетата. Първата му книга, която прочетох – “Бабата бандит” (изд. “Дуо дизайн”), – спечели искреното ми възхищение. Щурата история, комбинирана с илюстрациите на Тони Рос, е способна да накара дори нечетящите малчугани да се потопят в магията на книгите, да преследват пръцкащата баба-бандит и да се запознаят с английската кралица.

Смелият подход на писателя да забърква истории, които се харесват на децата (но не винаги на възрастните Wink), се разгръща с пълна сила и в книгата “Момчето с роклята”. Главният герой тук е Денис. Той е на дванайсет, живее с баща си и брат си, защото майка им ги е напуснала преди две години. Раздялата на родителите е най-драматичният момент в живота му: веселата къща запустява, бащата се затваря в себе си, смехът и прегръдките са забранени, всички снимки на майката – изгорени. Без една-единствена, която оцелява по чудо. На нея майката на Денис е с красива рокля…

Трусът в семейството променя и други неща. Например възможността на момчето да стане професионален футболист. А той е наистина добър във вкарването на голове, понякога дори без да иска. Това умение го подтиква да счупи неволно прозореца на директорската стая и го среща с красавицата Лиса. Тя е зашеметяваща, умна, модерна и много впечатлена, че Денис чете списание “Вог”. Приятелството, зародило се между двамата, облича момчето в рокля и дори го кара да отиде на училище като момиче. И макар да не се чувства съвсем уверен в действията си, Денис разбира едно: важно е човек от време на време да се забавлява!

Преобразяването на Денис предизвиква лавина от емоции: разплакани учителки, влюбени момчета, излъгани приятели, разочаровани родители и изключване от училище. Момчето с роклята ще осъзнае, че за да се забавляваш истински, никога не трябва да нараняваш околните. Дори и да целиш да внесеш радост, светлина и цвят в ежедневието си.

Финалът, забъркан от Уолямс, включва футболни топки, високи токчета, пайети, панделки и истинска радост. В него става напълно ясно кой таи задни мисли, кой търси щастие и дали дрехата е по-важна от същността. Дванайсетгодишният Денис ще накара възрастните да се замислят колко често оковават децата в предразъдъци, в своите проблеми и как забравят да се вглеждат в силните им страни. Децата, от своя страна, ще харесат момчето с роклята не толкова заради пайетите, колкото заради постъпката да се изправи срещу подигравките и страховете в търсене на малко щастие.

“- Знаеш ли къде е иронията, Денис? – обяви той. – Хората, които толкова бързат да съдят – учители, политици, религиозни водачи и какви ли още не, – обикновено вършат много по-лоши неща!”

Предполагам, че голяма част от родителите биха отхвърлили “Момчето с роклята” като неподходящо четиво, без да са я прочели наистина. Предразсъдъците спрямо напълно неприемливи за обществото комбинации като момче и рокля вероятно ще са доста силни. Но нека уточня нещо: скандалното на пръв поглед заглавие не бива да ви тревожи – историята на Денис не подтиква към промяна на пола или хомосексуалност. Тук Уолямс представя често срещана тема: дете, загърбено по една или друга причина от родителите си, което търси щастие и внимание. И ако щастието прилича на парти за Хелоуин или маскен бал, нека бъде така!

Доколкото ми е известно, в съседни страни заглавието е променено на по-неутралното “Момчето с топката”. Смелостта на изд. “Дуо дизайн” да не замазва очите нито на децата, нито на възрастните, заслужава уважение. Точно както заслужават аплодисменти писателят Уолямс и илюстраторът Куентин Блейк.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар