Когато си “Невидим” в училище: съвети от влогъра Стан
14.10.2017

Влогърът Стан е абсолютен хит сред тийнейджърите. Забавните му клипчета в YouTube веселят младежите, но ако се вгледаме по-внимателно, ще установим, че през тях влогърът се опитва да подпомогне порастващите да се приемат с всичките си плюсове и минуси, да открият себе си и да повярват, че ще се справят с предизвикателствата, които ги очакват. Такива са и посланията в книгата му “Невидим” (Кубар, импринт на изд. Егмонт). Предлагаме ви ревюто на Александър Кръстев, публикувано първо в AzCheta.com:

Комбинацията от огромен заряд от очаквания и добре наточени остриета на „Това не е литература“ ордите е нещо, което ме кара да взема пуканките. Знам, че ще има голямо одобрение от фенове и продължително мрънкане от високолитературните среди, но някъде по средата ще трябва да се роди истината. Често срещана ситуация, в която това лято попадна влогърът Станислав Койчев-Стан с дебютния си роман „Невидим“ (изд. „Егмонт“, серия „Кубар“).

Колкото и сол да ви мелят на главата по темата какви трябва да са книгите, това момче може да пише. Разказването на увлекателни истории или го можеш, или не. А ако не го притежаваш, няма как да привлечеш десетки хиляди последователи в социалните мрежи, които да се ангажират със съдържанието ти в продължение на години. Но това са неща от 2017 година и не са лесни за обясняване…

Добре, размахахме пръст, сега да се върнем на аргументите защо „Невидим“ е добре написана книга. Започваме с аудиторията – объркани тийнейджъри, доста вероятно с отрицателен брой приятели и жертва на всекидневни подигравки от готините типове. Не е ли перфектното описание на четящия ученик?

Гимназистът Стефан се вписва точно в тези рамки: смотаничък е, има невзрачен стил и само една приятелка – Нора. На всичкото отгоре е влюбен в най-красивото момиче в училище, което пък ходи със звездата на училищния отбор. Нищо новаторско нито в персонажите, нито в сюжета, но пък е поднесено стилно, изчистено и плавно.

Силата на романа обаче е в метаморфозата на Стефан и неговото възмъжаване – онова изграждане на образите, което липсва в повечето истории, обречени да се провалят. Първо влюбване, първа целувка, първи препятствия пред приятелството – в живота тези ситуации не са лигави, няма нужда в книгите да са. Освен това не ми е трудно да се припозная в героя, не ми е трудно да видя в отношението на родителите на Стеф добрите съветите от моите родители. За четиво, непретендиращо да остава през вековете, всичко това е направено с неочаквано сполучлив финес.

Сюжетът – пътуване, чуждестранни приятели, отдалечаване от най-близките, тормоз в училище, нови технологии и придобиване на звезден статус в онлайн пространството за дни – може да звучи чуждо за родителите, но е част от ежедневието на тийновете и добрите ролеви модели трябва да бъдат оценявани. А мултимедийният финал на романа наистина носи идея, дори ни кара да се надяваме на продължение, например със заглавие „Вирусен“, като естествена част от новия звезден статус на Стефан :)

Тази книга ще остане „невидима“ за голяма част от българските читатели. И ще бъде един изпуснат шанс за по-добра основа за разговор между поколенията. Сериозен съм. А тези, които стигнат до последната страница, няма да останат недоволни.

Един съвет накрая – оставете присъдите и се радвайте, че хиляди деца се редиха на опашка за хубава книга, която ще ги подтикне да прочетат поне още една, две, три…

Автор: Александър Кръстев




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар