Когато Мечка срещна Дакел
07.02.2017

Познавам Мила Попнеделева-Генова с книгата й “Приказка просто така, прасешка при това”, която ме впечатли с някои интересни идеи в комичните илюстрации. После открих, че е илюстратор и на поетичната “Заекът и неговата мечта” на Мария Донева, с която много се забавлявах. Освен това обаче Мила има още няколко авторски илюстровани детски книги зад гърба си – “Шумоленето”, “Ми не ми се спи” и “Страшна приказка”. “Дакел, не! или мечките 2″ (изд. “Ултра нет” ЕООД) се явява продължение на “Ми не ми се спи”, само че тук будуващата е мама Мечка.

Един февруарски ден тя се събужда от необичаен шум и установява, че в къщата им е нахлуло куче. Следва смешна (за читателите, не и за горката Мечка!) история за срещата и краткото, но доста динамично, съжителство на мама Мечка и кучето Дакел. Веселите случки ще се сторят добре познати на всеки собственик на куче: от нуждата да му затваряш муцуната с несекващ поток от бисквити, за да не лае и вие в безбожни часове; през нахалното обсебване на цялото легло; та до отказа да пишка навън, за сметка на редовно появяващите се локвички по паркета. Ще успее ли Мечка да намери собствениците на Дакел и да се отърве от него веднъж завинаги?

Пригответе се пъстрите и весели илюстрации на Мила Попнеделева-Генова да ви преведат през тази нелека и нетипична за мечка задача. Чувството за хумор на Мила прозира и в илюстрациите, които няма как да ви оставят равнодушни и да не предизвикат поне една усмивка. Освен подскачащи и препускащи навсякъде дакели, в книгата отвреме-навреме се промъкват и животни, които не са от тази приказка. Сериозните моржове явно са били доста настоятелни, защото все пак са успели да си отвоюват една страничка. Пингвините пък със сигурност са влезли под кожата на илюстраторката, която не се е сдържала да ги нарисува. Илюстрациите са пълни и с куп други забавни хрумки, като интернет търсенето на Мечка за “куче което прилича на наденица” или идеята как биха изглеждали бягащите от дакела си хора.

В живота Мила съжителства с истински дакел и няма как да не усетите любовта й към наденицоподобните кучета, въпреки че не спестява на читателите правдиви описания на глезотиите и претенциите им. Но пък кое ли куче ги няма? Ако искате да прогоните мрачното зимно февруарско време от ума си поне за половин час, не се колебайте да се потопите в мечешко-кучешките перипетии в “Дакел, не! или мечките 2″.

Книгата е част от кампанията “Дни на илюстрованите книги”.

Автор: Лора Филипова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар