„Когато искам да мълча“ и други да са мълчаливи (понякога)
16.09.2015

Вече познавате Искра Йорданова от ревюто й за “Процесът на помагане” на Любов Миронова, а ето какви са нейните и на дъщеря й впечатления от една от най-красивите и смислени книги, излезли на българския пазар през тази година.

След първи бавен прочит с подходяща интонация на книжката, а аз обичам да се вживявам в прочетеното, бъдете сигурни, последва въпросът от Ясена, която е почти на четири години: „Това ли пише само?“. И двете пожелахме втори прочит, който беше прекъсван от непрестанните реплики от страна на детето ми – „Ама това ли е написано?“, „Не пише ли и друго?“, сякаш съм решила да скрия в устата си не пакостниците Чук и Пук, а една дузина ненаписани думи.

А това е книга за мълчанието, мила ми Ясена, и не само. Как да изговориш мълчанието с много думи или изобщо с думи? Kак да се опиташ да го обясниш на мъниче като теб, влюбено в казването и показването на заобикалящия го свят? Понякога даже те молим да помълчиш, но ти го чувстваш като наказание, а сега и книга за „когато искам да мълча“. Дали не прекаляваме? Едва ли. Защото ще дойде и това време, Ясена, когато ще искаш да мълчиш, а на нас вече ще ни се иска да говориш още и още. Тогава може би ще попаднеш отново на тази книжка и ще разбереш, че мама не е скрила думите нито зад зъб, нито в джоб, най-малко в ума си. И най-вероятно ще обърнеш малко повече внимание и на друго – на илюстрациите, които са наистина прекрасни. Надявам се също съчетанието им с текста да те накара да се замислиш над неща, над които не си се замисляла до преди това, поне не по този начин.

Ти също ме накара да се замисля днес, докато те подслушвах в игрите ти. Ти даваше кучешка храна на плюшените си мечки, а аз те попитах защо кучешка. Отговори ми, „защото в магазините не продават храна за мечки“. Наистина, колко права беше само, в магазините не се продава специална мечешка храна, но и мълчание трудно ще се намери. И е хубаво, че някой е успял да го нарисува заедно с други човешки чувства, пресъздадени чрез животни, на повечето страници мече. Защото не винаги видяното може да бъде изговорено чрез думи, да му бъде поставена рамка, етикет, един вид само негова си определеност.

Тук спирам обаче с разговора си наужким с Ясена, защото мнението ми започва да заприличва на добилите популярност „писма“ до порасналите дъщеря и/или син. „Когато искам да мълча“ все пак може да получи от мен заслуженото определение – колекционерска. Това е книга, която ще се радвате да имате в личната си библиотека, за да я разгръщате в подходящ или не момент, без непременно да я четете на дете. Защото книгата не е за малки хора в шарения смисъл, който търсим, когато разглеждаме рафтовете за детска литература на книжарници и библиотеки. „Колекционерски“ е и тиражът – 500 бр., но оформление и съдържание я правят буквално и иначе скъпа. Художник на рисунките е Кирил Златков, а текстът е на Зорница Христова. В каталога на издателството („Точица“) могат да се намерят и картички с илюстрации от изданието, спечелило също и конкурс на Министерство на културата.

Вижте и ревюто на Вал за тази изключителна книга тук.

Автор: Искра Йорданова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар