Карти за игра и въображение с животни
07.10.2018

Важно е децата да знаят, че четенето не се случва само чрез книгите. Табелките по улиците, надписите по кутиите, комиксите, инструкциите за употреба – всичко е четене. Освен това, за децата е важно да знаят, че четенето ти позволява да се забавляваш, като използваш въображението си и превръщаш малки фрагменти текст в игри.

Картите за игра на изд. Carrot предлагат тъкмо такъв подход – свързват кратки текстове с плодове и зеленчуци, животни и какво ли още не, за да покажат, че играта е навсякъде около нас, стига само да решим да се включим.

С 4-годишния Дàниел решихме да тестваме “144 карти с животни”. Получихме красива картонена кутия, в която имаше голяма карта с всички животни, включени в играта, платнена торбичка с карти и приветствие от екипа на издателството.

Картите са двустранни – от едната страна има красива реалистична снимка на животно върху бял фон, а от другата – текст с интересна информация. В началото се зачудих защо издателите обявяват продукта си като подходящ за деца от 3 до 12 години, но при прочита на текста всичко се изясни – той наистина включва и по-сложна информация, която позволява на по-големите деца да се възползват от предимствата на играта.

Като човек, свикнал да чете внимателно инструкциите, се изненадах от липсата на такива. Но тъй като малчуганът очакваше да играем, предложих да използваме принципа на играта “Война”, който да модифицираме за нашите нужди и да броим колко животни ще познае – всяко отгатнато животно носеше по 1 точка за него.

Тъй като текстовете на гърба са доста сложни за 4-годишно дете, избрах само онова, което можеше да разбере малчуганът ми. Понякога допълвах със собствена информация, а на моменти се изненадвах на факти, които не ми бяха известни. След първия рунд на играта, реших да предложа на Дани да групираме изображенията – бозайници, насекоми, птици, влечуги. После ми хрумна да ги обособим в клас, разред, семейство – семейство Котки, чифтокопитни/нечифтокопитни и т.н. Оказа се, че почти не помня нищо от часовете по биология в училище, но пък стимулът да вкарам ученето в игра бе толкова голям, че Уикипедия дойде на помощ.

“144 карти с животни” на изд. Carrot предлага интересен и полезен вариант за прекарване на пълноценно време с детето. То е ключов фактор за изграждане на силна връзка родител-дете, която се подсилва и от съвместното четене на книги. Картите са добра отправна точка и при избора на заглавия, които да разширят и задълбочат познанията за животните и на малките, и на големите.

И тъй като измислянето на игри понякога може да е трудно, ето няколко идеи:

  • ако детето е много мъничко, изберете картите с домашни животни. Показвайте изображението, назовавайте животното и какви звуци издава: “Кравата прави “Мууу”.
  • когато детето е малко по-голямо, предложете му да разгледа всяка карта и да открие животното от нея върху големия плакат. Това упражнение помага за трениране на наблюдателност и концентрация. Прочетете как се казва съответното същество, а ако мъничето проявява интерес, дайте му и малко допълнителна информация от гърба на картата.
  • играйте на “Познай животното”: от голямата купчина се тегли по една карта – ако детето познае, точка за него. Сгреши ли – точка за Вас.
  • разделете животните на бозайници, птици, насекоми, влечуги и т.н. Тук е хубаво първоначално да обясните какво е бозайник, например.
  • за по-големи деца: Вземете карта на света и предложете на детето да позиционира всяко животно според местообитанието му. Ако играчът вече е в 5. клас, включете природните пояси в играта – екваториални, субекваториални, тропични, субтропични и т.н. – животните могат да бъдат разпределени и на такъв принцип.

Картите за игра могат да бъдат приложени практически във всяко занимание, в което се срещат животни. Те са незаменим помощник за забавно учене и могат да бъдат комбинирани както с детските енциклопедии и книжки за животни, така и с уроците за училище. До голяма степен продуктът ми напомни на материалите, които си представям, че използват Монтесори педагозите. Сетих се и за игровия терапевт Лари Коен, който залага на съвместната игра между родителите и децата като лесен начин за изграждане на пълноценна връзка.

За разлика от стандартните активни карти, при които се предполага, че детето се занимава само, продуктите на изд. Carrot предизвикват възрастния да се включи в играта, да бъде активна част от развитието на детето си. И тъкмо затова ги препоръчвам горещо!

Можете да намерите образователните карти тук.

Автор. Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар