Какво направи “Алберт”?
11.07.2018

Оле Лун Киркегор (няма нищо общо с философа Киркегор!) е датски писател, творил през 60-те и 70-те години на ХХ в. Известно време работил като детски учител, а освен това и илюстрирал сам историите, които съчинявал. Тези факти, както и преводът на Росица Цветанова, са достатъчни да събудят любопитството ми и да ме насочат към “Алберт” – една от четирите книги на писателя, издадени на български език от изд. “Дамян Яков”.

Анотацията на гърба на книгата съвсем сериозно уверява читателя, че героят е “доста невъзпитано момченце, но затова пък е забавен”. Ако предвидливо решите, че си струва такива твърдения да се проверяват, мигновено ще се озовете в Келебю – малко селце със схлупени къщурки и дворове, нагъчкани около патешки гьол. Това далечно подобие на селце има една улица, чиито дупки се пълнят с вода при всеки дъжд и пръскат при преминаване на коли и каруци (звучи познато!), и магазин, от който може да се купи на практика всичко – “от дамски чорапи и капаци за тенджери до близалки и енфие”. Не се заблуждавайте обаче, че в Келебю няма нищо хубаво – нека не забравяме хората и децата, без които селцето би било скучно и неприветливо.

Тъкмо в Келебю се ражда Алберт, в седем часа сутринта на един вторник. Още с раждането си започва да расте и макар майка му да се надява да стане красив и благовъзпитан, той става точно обратното. За сметка на външния вид, Алберт умее да се катери по дърветата, да свири с пръсти в уста, да кара колело без ръце и да прави всички бели, за които можете да се сетите. Най-голямата мечта на пакостника е да бъде морски разбойник. Пречка пред професионалното му израстване е училището (по мнение на самия Алберт), но учителят Сакариас обещава да го научи да чете книги за морски разбойници, ако изпълнява по някоя от задачите му.

Тактиката на учителя работи, но не и на майката на Алберт:

“А Алберт не беше от момчетата, които си губеха времето с писане на домашни, изпълняване на поръчения из селото и миене на чинии, както се е разпоредила майка им, докато очакват възможност да избягат от вкъщи.”

Докато е зает да не спазва родителските заръки, Алберт открива как се вадят репички от градината на киселия обущар. Гневът на възрастния качва малчугана на най-страхотната круша, от която може да се измъкне само с хитрост. И понеже забранените плодове са най-вкусни, Алберт споделя преживяването по ваденето на репи с Егон – най-добрия си приятел. Бягството на Егон е толкова впечатляващо, че не си струва да бъде разказвано – четенето е задължително. Същото важи и за второто бягство на Алберт от обущаровата круша, свързано с рой щастливи кокошки.

Пакостите на момчетата предизвикват раздразнения обущар да изпълни заръката си и да построи висока ограда около градината си. Какво може да предизвика у двама калпазани подобно твърдение?

“Цяла нощ лежах в леглото, нетърпелив да видя тази дъсчена ограда.”

Кавгата между обущаря и доставчика на дървен материал е знаменита, но със сигурност жителите на Келебю са я запомнили с финалния щрих, положен с добри намерения от двете момчета.

Всеки уважаващ себе си морски разбойник трябва да си основе пиратски клуб. Така смята Алберт. Егон, с типичното си неразбиране на тънкостите на пиратския занаят, отхвърля идеята в зародиш. Затова основават клуб на калпазаните.

“- Хм – изсумтя Алберт и малко се ядоса. – Така да бъде. И какъв клуб ще основем тогава, ако мога да запитам?

- Просто най-обикновен клуб – отговори Егон.

- Че то такова нещо изобщо не съществува – възрази Алберт. – Клубовете трябва да бъдат някакви.

Той си помисли малко.

- Сетих се – изведнъж възкликна Алберт и пак грейна. – Вместо пиратски клуб, ще основем просто клуб на калпазаните. Те не се нуждаят от оръдия.

- Какво е калпазанин? – почуди се Егон.

- Едни такива, дето изглеждат противни – обясни Алберт. – Един вид разбойници.”

Така двамата герои се впускат да разбойничат, а първата им жертва са момичетата. Идеята да ги пленяват и да искат откуп се нрави и на двамата, а предложението на Егон да ги натикват в мазето за картофи е повече от забавно.

“- Ще ги целуваме ли? – попита Егон и пак се ужаси.

- БЛЯ-Я-ЯК! – ревна Алберт. – Ти луд ли си, бе? Уважаващите себе си калпазани са женомразци.”

Сблъсъкът с Юдит и майка й не минава точно по план и на героите им хрумва да направят капан за момичета. Първата им жертва е съвсем неочаквана и нежелана – идеално потвърждение, че пиратският клуб е къде-къде по-добра идея.

Забавните до момента приключения на Алберт се случват единствено в малкото селце Келебю. Но момче с големи мечти като него се нуждае от нови хоризонти. Тях му ги осигурява една бъчва от херинга, плаваща по реката. Скачайки в нея, героят се отправя на вълнуващо пътешествие, по време на което:

  • среща Гулемия Раполо, най-великия джибчия на света”;
  • оказва се пленен в каруцата на разбойника;
  • заведен е на пазар в Йелевед, на който се загубва, помага на един селянин и неговото прасе, разкрива номера на разрязаната дама от Хомбург и е отвлечен от двама разбойници;
  • успява да се отърве от Раполо и приятелчетата му по впечатляващ начин;
  • доказва, че “от сичко, дет го има на тоя свят, мумчетата са най-ужаснуту”.

“Алберт” е знаменита книга. Героят на Киркегор много напомня на Емил от Льонеберя, но размахът му на действие е много по-широк. Датският писател е успял да разкаже по знаменит начин и най-обикновените момчешки бели, превръщайки ги в извор на искрен смях. Колоритните герои хем напомнят познати лица, хем носят свои собствени и неповторими черти, които приковават вниманието на читателя и не го пускат, докато не затвори книгата. Например начинът, по който говори Раполо, със сигурност ще вдъхнови младите читатели да го имитират седмици наред:

“- Ой – разочарова се Алберт. – Не си ли поне истински разбойник?

- Разбойник! – изрева Раполо. – Не, азе съм джибчия, а туй е мноу по-хубаву от разбойник.

- Значи само крадеш? – попита Алберт с малко разочарован вид.

- Крада к`во ли не – обясни Раполо. – И вратувръзки, и пуртмунета, и пари, и златни чъсовници, и гривни. Мноу ма бива.

“Уффф, колко тъпо! – помисли си Алберт. – Аз го мислех за истински разбойник, който напада хората и ги ограбва.”"

Рисунките, дело на самия Киркегор, допринасят за приятното преживяване при срещата с Алберт. Шеговитите изрази, преведени брилятнтно от Росица Цветанова, могат да предизвикат и възрастните да си разменят реплики ала Алберт и компания.

Книгата е подходяща за деца над 7 години – добри читатели (които ще оценят историята на мига) или пък неумели такива, които никак не обичат да четат и смятат книгите за скучни. Твърдите корици гарантират, че изданието ще се запази и за следващите поколения или поне ще издържи многократното четене, което историята предполага.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар