Как се опитомява щастливото „Диво“?
18.10.2015

Наскоро открих още един шедьовър на литературата за най-малките, който можем да четем на български благодарение на издателство „Рибка“.

В моето детство, което не беше особено скоро, но не беше и много отдавна, нямаше толкова красиви детски книжки, затова възторгът ми от „Диво“ на Емили Хюз сякаш се увеличава с всяко прелистване. Илюстрациите са толкова вълнуващи и притегателни, и така хармонично съпровождат текста, че просто не мога да се наситя да ги гледам.

„Диво“ е разказ за момиченце, което незнайно как е попаднало в гората и е отгледано с много любов от животните, по животински. След години хората намират вече поотрасналото дете и го отвеждат в цивилизацията. Следва процес на опитомяване, който е и комичен, и трагичен, а развръзката може би ще изненада мнозина възрастни, но едва ли ще учуди най-малките.

Емили Хюз с малко думи и брилянтни илюстрации успява да разкаже по забавен начин история, която е доста сериозна в ядрото си. Кара ни да се замислим за същността на всеки човек, за дивото в сърцата ни, за връзката ни с природата. Възрастните читатели ще се замислят за смисъла на родителството и колко е важно да не поставяме децата си в рамки, да не ограбваме вродената им артистичност.

Книжката неусетно развива въображението, и то не само детското. Wink Дори аз се чувствам пълна с идеи и малко по-мъдра след срещите ми с „Диво“. Кориците са твърди, колите са шити и лепени, хартията е много приятна на допир, но изглежда и издръжлива на взаимодействия с малчугани. Най-малките читатели наистина заслужават „Диво“. Надявам се то да намери място в повече семейни библиотеки, за да вдъхновява и децата, и родителите им.

Ревюто е публикувано за първи път на www.azcheta.com. Още едно ревю за „Диво“ можете да прочетете тук.

Автор: Цветомира Дукова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар