Как пишеш: Моника Илиева
02.02.2018

Моника Илиева е следващият малък писател, включен със своя творба в книгата “От деца за деца” (изд. Дъбови листа). Тя е автор на приказката „Слончето Бонбон”. Днес Моника ще ни разкаже как пише и как чете.

Представи се!

Аз съм Моника Станимирова Илиева и съм на 10 години. Обичам да пиша приказки, но най–вече книги. Любимият ми спорт е спортна гимнастика, но го практикувам само в часовете.

С лявата или с дясната ръка пишеш? Smile

Пиша с дясната ръка.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Околният свят, моят живот… Може би само това.

Как ти хрумват идеите за истории?

Обикновено идеите за моите истории ми хрумват когато чета други книги или от случки в моя живот. Не искам да Ви разочаровам, но колкото и да е странно, вдъхнових се да напиша „Слончето Бонбон“ от книгата „Дневникът на един дръндьо – кофти късмет“. Е, не само това – аз като малка имах едно голямо розово слонче и донякъде и то ме вдъхнови, но все пак не го слагах под леглото.

На ръка или на компютър пишеш?

Пиша и на двете.

Какво трябва да има задължително в една история, за да се хареса на читателите?

В една история задължително трябва да има поне малко весели моменти.

Приемаш ли съвети?

Да, но само ако съм сигурна, че те наистина ще ми помогнат.

Смяташ ли, че писателите трябва да работят с редактор, който да им помогне да „изгладят“ своя текст?

Разбира се, че не е задължително. Хубаво е човек сам да открие грешките си и сам да си ги поправи.

Как проверяваш значението на непознати думи, които ти се струват интересни като звучене и искаш да ги включиш в своята история? Или избягваш такива?

Обикновено питам някого. Но всъщност не включвам такива в историите си, защото не искам читателите да се чудят какво означават думите.

Кога написа първото си произведение и кое беше то?

Първата си приказка написах на 6-7-годишна възраст, но не помня коя беше тя.

А коя е книгата, които си прочела и ти се иска да беше написана от теб?

Няма такава.

Как реши да участваш в конкурса „От деца за деца“ на изд. „Дъбови листа“?

Майка ми видя в „Дневник“ статията, пита ме дали да участвам, а понеже си мечтая нещо от мен да бъде публикувано в книга, веднага се съгласих.

Какво е чувството твое произведение да е включено в книга?

Като да разбера, че глобалното затопляне е изчезнало.

Как приемат твоите приятели/съученици твоя творчески успех?

Те не се интересуват от него.

Работиш ли по следващо произведение? Ако да, моля, разкажи за нашите читатели мъничко от сюжета…

Да, работя. Книгата се казва „Вестник „Инду““ или „Newspaper challenge“. Книгата е тип дневник и се разказва за ученичка в моето училище (което всъщност не съществува), помолена от учителя си по литература да се опита да напише статия за училищния вестник „Инду“ и Моника (главната героиня) се опитва да я напише. За съжаление не мога да ви разкажа по–подробно, защото всъщност историята я започнах едва днес.

Очаквайте по-късно днес и разказа на Моника за читателските й навици.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар