Как Лора се научи да брои до десет
24.04.2018

За малките деца броенето е сериозно предизвикателство. Всички у дома се надпреварват да въведат мъниците в основите на математиката, но за някои изброяването на последователни числа е напълно излишно упражнение. Такова е и за Лора – главната героиня в книгата на Сотир Гелев “Как Лора се научи да брои до десет” (изд. Ентусиаст).

Лора може да брои само до едно и това е напълно достатъчно. Едно момиче на име Лора. Една котка на име Сергей Есенин. А щом опре до палачинки, нещата стават “една, а после и още една”. За героинята не е проблем да познава само цифрата 1, но майка й (като типичен загрижен родител) всячески се опитва да я убеди в обратното.

“Защо всички ме карат да броя до повече от едно? – мислеше си Лора. – Ще се науча, когато тръгна на училище. Тогава ще се науча и да чета. Дотогава предпочитам да ми четат.”

Докато се разхожда из гората и размишлява над тези въпроси, Лора среща чудовище с 2 зъба, джудже с 3 кофи диаманти, дракон с 4 фалшиви монети, 5 феи, 6 мишки, разбойник със 7 копчета на елечето, паяк с 8 крака и вещица, която готви супа с 9 гъби манатарки.

Всеки от чудатите герои, изпречили се на пътя на момичето, му помага да се изкачи с едно стъпало по-нагоре по стълбичката на цифрите. Уроците са поднесени елегантно, докато Лора помага на вълшебните същества да преодолеят препятствия, да разрешат споровете си или да сготвят вкусна гозба.

Неусетно Лора се научава да брои до 9 и осъзнава, че е време да се прибере у дома. Вещицата й показва пътя към полянка с 10 побити камъка. Според заръката, момичето трябва да започне да брои отляво и да намери десетия камък, за да изрече заклинанието на Вещицата и да се прибере у дома.

“Едва сега Лора се сети, че може да брои само до девет.”

Ами сега? Тъй като математиката не е хаотична наука и в нея си има ред, главната героиня намира бързо решението и успява да се прибере навреме за обяд.

“Как Лора се научи да брои до десет” е от книгите, които държа в ръцете си с голямо задоволство. Текстът на Сотир Гелев изглежда лесен за измисляне, но привидната опростеност не трябва да заблуждава възрастния – авторът е вплел в “урока” по математика много други теми, които превръщат четенето в богат източник на идеи за разговор с децата. Кой е Сергей Есенин? Как се “берат” диамантите? Защо джуджетата са три, а не седем? Има ли дракони сега? Какво работят разбойниците? Това са само част от въпросите, които аз получих от моя малък син. Освен да търсим отговори на подобни въпроси, двамата с Дани затвърдихме умението му да брои до десет.

Още по-впечатляващ елемент в книгата са илюстрациите на Сотир Гелев. Макар по-младите читатели вероятно да не подозират, той също е художник и майсторството му извира от страниците. Образите на Лора и нейните спътници в света на числата са поразителни – не са сладникави, не са и груби; сякаш носят духа на стара школа, но се доближават до вкусовете на днешните деца.

Не съм специалист по илюстрации, но в тези на Сотир Гелев се влюбих от пръв поглед. Те носят много фин отпечатък на нещо, сякаш познато от детството ми, но всъщност напълно ново. Детайлите са изрисувани уж грубо, но с особено внимание. Златният цвят, вкаран в изработката на книжното тяло, осветява рисунките тъкмо там, където има нужда и превръща книгата в изключително красиво издание.

Илюстрация от книгата бе селектирана от куратора Антон Стайков в изложбата “Радост, тъга и надежда. 16 илюстрации за детски книги от български художници” в рамките на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи (18-22.04.2018 г., София). Обяснението към избора на Стайков гласи:

“Сотир Гелев е автор едновременно на текста и илюстрациите, нарисувани в духа на немския романтизъм, с техника, напомняща старинен дърворез, и допълнени от златни орнаменти. Това нетипично и съвсем не в духа на съвременната българска илюстрация решение подсилва играта с класическите жанрове и придава неустоим чар на книгата. Златото, също така, прави от разлистването на книгата една занимателна игра, а от друга, напомня, че това е приказен и измислен свят, какъвто е и свтът на детските фантазии.”

Книгата е подходяща за четене у дома, но и в детските градини. Тя би била чудесен подарък и за възрастните, които ценят красивите детски издания. 

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар