Как дигиталният текст променя начина, по който децата четат
25.09.2018

KQED/Kelly McLachlan

Начините, по които четенето от дигитално устройство променя читателските навици на децата, са интересни и неочаквани, затова екипът ни реши да сподели с читателите на “Детски книги” статията на Холи Корби за KQED.

След банята си всяка вечер синът на Джули Аткинсън взима iPad-а си и се настанява в леглото, за да почете малко през детското приложение за книги Epic!. Въпреки че Аткинсън и съпругът ѝ били свикнали да му четат, сега синът им сам изследва различни теми благодарение на включените в приложението над 25 хиляди различни заглавия. Той чете биографии, исторически романи и художествени книги, подбрани да отговарят на неговото читателско ниво. Майката е впечетлена от стойностните заглавия в приложението и опцията за препоръчване на книги, с което месечното абонаментно обслужване наподобява това на Netflix.

Аткинсън преценява, че четиричленното й семейство, което живее в Оринда, Калифорния, прекарва половината време в четене на печатни книги, но забелязва разлика в начините, по които синът ѝ чете дигитален и печатен текст. В Epic! тенденцията е да чете по диагонал.

„Той е склонен по-често да влезе в Epic!, просто да прелисти, за да види дали книгата ще му хареса, и да премине на друго заглавие. Когато използва печатна книга, чете, докато не се измори. С Epic! обаче знае, че има толкова много книги, затова чете по-бързо.“

Според анализаторa Циминг Лу от Държавния университет в Сан Хосе, това е типично „читателско поведение с дигитални устройства”, характеризиращо се с повече търсене, прелистване и четене по диагонал, отколкото със задълбочено четене. Със зачестяване на онлайн четенето, специалистите изследват как това може да повлияе на мозъка ни. Експертът в областта на четенето Мериън Улф, автор на книгата Proust and the Squid („Пруст и калмарът“), изразява притеснения, че дигиталното четене ще се отрази негативно на способността на мозъка да чете задълбочено в изследване на по-сложни теми и мисли – нещо, което Николъс Кар също разглежда в своята книга „Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“ (изд. “Инфодар”). Учители се опитват да насочат ученици към използване на стратегии за задълбочено дигитално четене и девет от десет родители казват, че за тях е важно децата им да четат печатни издания.

Тъй като електронното четене още е в начален стадий, на много възрастни им е трудно да разберат какви са основните проблеми – какво се случва с младия мозък, когато чете онлайн? Трябва ли децата да четат повече печатни книги и защо? Дали други дигитални дейности като видео игрите и социалните медии влияят на детската способност за по-дълбоко разбиране, докато се чете по-дълъг текст като книги? И как днешните деца се учат да превключват от хартия към екран?

Дигиталната революция и персоналните устройства причиняват читателски парадокс – заради съвременната техника децата сега четат повече от всякога (като количество), ала връзката между четенето и технологиите е сложна.

Изследователят по когнитивни науки Даниел Т. Уилингам казва, че дигиталните устройства не променят начина, по който децата четат, като когнитивен процес – сглобяване на букви, за да направят думи, с които образуват изречения. Уилингам с готовност изтъква, че, грубо казано, децата днес четат повече, отколкото преди десетилетие (предимно благодарение на текстовите съобщения). Той обаче е убеден, както пише в книгата си The Reading Mind: A Cognitive Approach to Understanding How the Mind Reads („Четящият ум: когнитивен подход към разбирането как умът чете“), че читателските навици на децата се променят. Разумно е да се предположи, че дигиталните технологии, в цялото им трисекундно видео и Snapchat великолепие, оказват влияние.

В главата, наречена „Четенето след дигиталната револция“, Уилингам, самият той родител на четири деца, подхожда внимателно към четенето от екран:

„Дигиталното четене е добро в някои отношения и лошо в други,“ казва той. С други думи, нещата не са толкова прости. Много от онлайн взаимодействията, в които децата участват днес, включват четене, писане на съобщения, социални медии и дори видео игри. Всичкото онлайн четене увеличава научените думи или повторната среща с непознати думи, макар да няма голям речников запас, който да се ползва при разменянето на съобщения между приятели. Но дали цялото това четене на съобщения и на Instagram постове ще направи децата по-добри читатели?

„Най-вероятно не,“ заявява ученият. „На теория, изобщо няма да повлияе на четенето с разбиране. Все пак те не четат статии от The New York Times в Instagram. Предимно публикуват селфита и пишат коментари.“

Притеснителният за много родители и учители въпрос, че прекалено многото време в компанията на видео игри и Snapchat ще съсипе задържането на вниманието на децата (средностатистическото 8-12-годишно дете прекарва около шест часа пред екран, тийнейджърите – повече от девет), Уилингам смята, че те се тревожат за погрешното нещо. Той не е убеден, че толкова много часове прекарани в игра на Super Smash Bros ще скъси периодите на концентрация дотам, че детето да не може да прочете книга. Ученият е по-притеснен, че Super Smash Bros е научил детските мозъци да желаят преживявания, подобни на забързана видео игра.

Промяната, която виждаме, не е в това, че децата не могат да задържат вниманието си, а в това, че не са заинтересовани да го направят,“ казва той.

„Те не могат да понасят скуката. Мисля, че общото между всички дигитални дейности е, че с много малко усилие от моя страна се случва нещо интересно. Ако ми е скучно, лесно мога да изпитам друго интересно преживяване.“

При четенето наградата идва след известно усилие и може би дори малко скука в началото. Но колкото по-бавно идва насладата, толкова по-голямо е удовлетворението накрая.

Диня за десерт вместо шоколад

Уилингам казва, че е грешка възрастните да отричат насладата от видео с котенца или статиите със списъци в Buzzfeed. Вместо това, те трябва да помогнат на децата да разграничат лесните забавления на дигиталните медии от по-задълбоченото удоволствие от дочитането на поредицата за Хари Потър. Той препоръчва да казваме на децата, че искаме да опитат и двете, като стратегия за превръщане на четенето в семейна ценност.

„Десертът ще е или диня, или шоколад. Аз обичам диня и мога да кажа същото и за децата си, но шоколадът е по-примамлив,“ казва той. „Искам децата ми да се наслаждават на шоколада, но също така да ядат и диня, защото е по-полезна и е коренно различен вид удоволствие.“

 

„Затова мисля, че четенето е обогатяващо по начин, по който много дигитални преживявания не са. Родители и учители трябва да се изправят директно пред този проблем и да кажат [на децата и учениците]: „Има бързи удоволствия с бърза награда, но има и такива, които се градят бавно и изискват по-продължително усилие от ваша страна. Искам да преживеете и двете.“

За по-малките деца е от изключителна важност да отделят време за по-бавното темпо и  удоволствията от четенето. Уилингам подкрепя ограничаването на времето пред екраните, за да се даде пространство на децата да открият насладата от четенето. Деца, които не са изпитали удовлетворението от дочитането на книга, няма да знаят как да го сторят като по-големи.

При по-големите можем да ограничим екранното време, като го координираме с родителите на приятелите им и с учителите. Дори такива малки стъпки помагат да се развият мускулите им за продължителни читателски удоволстия.

Как четенето онлайн променя вниманието

Според изследователката в областта на четенето Джули Койро от Университета в Роуд Айлънд, превключването от хартия към екран и обратно е само част от по-големия пъзел на вниманието: по-важният и по-наложителен въпрос е как четенето онлайн подлага на изпитание детското внимание. Според Койро, онлайн четенето усложнява разбирането „милион пъти.“

Тъй като все повече от четенето на децата се случва онлайн, особено що се отнася до училище, Койро изучава как детският мозък трябва да се приспособи. Нейното изследване, проведено сред ученици от прогимназиален и гимназиален етап на образование, както и студенти, показва, че четенето онлайн изисква повече внимание от това на хартия. Всяко действие, което един ученик предприема онлайн, му дава изобилие от избори, изискващи поразително количество саморегулиране, за да се намери и разбере необходимата информация.

“Всеки път, когато учениците четат онлайн съдържание”, казва Койро, “те са изправени пред почти неограничено количество информация и решения, включващи изображения, видеа и многобройни препратки, които водят към още повече информация. Докато децата сърфират из някой сайт, трябва постоянно да се питат: Това ли е информацията, която търся? Ако отворя един от многото линкове, той ще ме доближи ли до това, от което се нуждая или ще ме отдалечи? Този процес не се случва автоматично”, казва тя, “а мозъкът трябва постоянно да работи, за да направи мъдър избор.

 

Преди имаше подготовка за четене, същинско четене на текст и равносметка в края на главата или книгата,“ казва Койро. „Сега този процес се извършва непрестанно за около 4 секунди: избирам линк, решавам дали искам или не да бъда тук и съответно накъде да продължа.“

В едно от изследванията си сред ученици в прогимназията, Койро открила, че добрите читатели на хартия не са задължително добри читатели онлайн.

„Способността да се подберат подходящите думи за търсене, да се оцени информацията и да се обединят идеи от многобройните източници и медии превръща четенето с разбиране онлайн в критичен набор от умения, основани на тези при четенето на хартия”, твърди тя.

 

“Смятаме, че пазим децата защитени и в безопасност, ако четат предимно печатен текст,“ казва Койро. „И ако са добри читатели на хартия, те съвсем естествено ще са такива в сложния онлайн свят. Случаят обаче не е такъв.“

За да се ориентират в свят, съчетаващ онлайн и физическо четене, възрастните намират начини да балансират и двата. Въпреки че в мрежата има изобилие от разсейващи медии, борещи се за детското внимание, компании за дигитално четене като Epic! се опитват да запазят читателското преживяване максимално близко до това с истинска книга. Сурен Маркосян, съосновател и директор на Epic!, създал приложението отчасти заради собствените си деца. Той казва, че са взели съзнателно решение да държат реклами, видео съдържание и препратки извън читателското си изживяване.

„Веднъж отворил книгата, тя вече заема целия екран,“ казва той. „На практика ти решаваш да се отдадеш изцяло на четенето и на нищо друго.“

Някои учители са приели по-агресивен подход за създаването на пространство за четене, следвайки съвета на Уилингам да говорят с учениците направо да оставят дигиталните устройства. Джаред Амато, гимназиален учител по английски език в Нашвил, Тексас, създал 24-часово пречистване за осмокласниците, което да разчупи повърхността на това, което той нарича тяхно „смартфон пристрастяване“.

„Учениците имат нужда да развият навик за четене, затова всеки ден им давам време за четене по техен избор в класната стая,“ казва той. „Веднъж щом открият книга, която да ги грабне, е далеч по-вероятно да се откачат от технологиите и да продължат да четат вкъщи.“

Промяната на мозъка при четенето в дигиталния свят ще ни изненадва занапред. Въпросът е дали си даваме сметка за тази промяна и влиянието й както върху нас, вързастните читатели, така и върху развитието на читателски умения и навици у нашите деца.  

Превод: Валерия Велчева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар