Как да се справим с “Лютата лелка”
23.11.2018

Харесвам Дейвид Уолямс още от “Бабата бандит” – първата му книга, публикувана на български език. Забавните истории, съчетани с пиперливо чувство за хумор, напомнящо за творбите на Роалд Дал, е сигурна гаранция за влюбване от страна на децата.

“Лютата лелка” е седмата книга на британския писател, с която ни радват от изд. “Дуо дизайн”. Историята носи характерния за Уолямс почерк – супер смешна е и без да размахва назидателно пръст, кани читателя да избере на чия страна ще застане – на милата Стела или на отвратителната леля Албърта. Макар книгата да изглежда огромна по обем (над 400 стр.), множеството илюстрации на Тони Рос, които изпъстрят текста, помагат за бързото четене. А то няма как да е бавно, защото сюжетът започва ударно и държи интереса на читателя до последната страница.

Стела Саксби се събужда, бинтована от главата до петите. Няма спомен защо е увита като мумия, но скоро всичко се изяснява: при катастрофа родителите й са загинали, а за нея се грижи леля Албърта. Ако мислите, че познавате ужасни лели, знайте, че и в най-ужасяващите си мисли не сте си представяли чудовище като лелята на Стела.

Скоро след събуждането си, Стела Саксби разбира, че костите й не са счупени, а тя е пленник на лютата си леля. Решена да се освободи и да открие какво се е случило с родителите й, героинята прави отчаян опит за бягство. Спряна е от огромната баварска сова на Албърта, Вагнер, обучена да помага на лелята в злодеянията й. След опита за бягство момичето е затворено в мазето, където среща призрака Сажди. Макар и недодялан, Сажди помага на героинята да изпълзи през мрежата от комини в търсене на път за бягство.

Ако трябва да знаете още нещо за леля Албърта, това е страстта й към тидлиуинкс. Пристрастеността й към играта води до пропиляване на всички средства, които са й отпуснати от брат й, а нежеланието да губи е причина лелката да е разработила свои отвратително подли номера за измама в играта. Стела започва да подозира, че именно нуждата от пари е причината Албърта да желае да открие нотариалния акт за Саксби Хол и постепенно в съзнанието й изплуват епизоди, които навеждат към не-толкова-нещастния случай, в който загиват родителите й.

В разследването на истината двамата герои пълзят през комини, трябва да се справят с мним детектив, карат Ролс-ройс и се освобождават от адски машини за изтезание, конструирани от отвратителната леля Албърта. На всичко отгоре, времето ги притиска здраво – до 13-ия рожден ден на Стела остават едва три дни, а навърши ли тази възраст, тя ще престане да вижда и чува Сажди.

“Сажди се усмихна.

- Ами номерът с възрастните е, че не виждат призраците.

- Така ли? – заинтригува се момичето.

- Тъй, я! Кат’ пораснеш, спираш да вярваш във вълшебства и таквиз ра’оти. Затуй вече не виждаш нещата, дет’ ги няма наистина. Умът ти тря’а да е отворен кат’ на дете.”

За да се справят с лютата лелка, на Стела и Сажди са им необходими много съобразителност, решителност и доза късмет. Наличието на всички тези качества изглежда абсолютно незначително към края на книгата, но подкрепата понякога може да дойде от неочаквана страна. Как ще се развият нещата със Стела и леля й, каква е голямата тайна на Сажди и дали Саксби Хол ще оцелее, ще научите от Дейвид Уолямс. Едно е ясно – захванете ли книгата, няма да можете да я оставите!

“Лютата лелка” е страшно смешна история с криминални елементи, подходяща за читателите над 9 години. Майсторството на Дейвид Уолямс да изгражда правдоподобни образи на героите, които да попадат в абсолютно немислими ситуации, подпомага читателя в ясното разграничаване на добро и зло и предава ясно посланията на автора. Ако харесвате творчеството на Роалд Дал, ще сте благодарни на Дейвид Уолямс, че продължава традицията на великия разказвач. Илюстрациите на Тони Рос, които доста напомнят на тези на Куентин Блейк, допълнително подсилват приликата между Дал и Уолямс – сякаш четенето на произведения от любим автор продължава, независимо от физическото му отсъствие. Това, разбира се, не превръща Дейвид Уолямс в бледо копие на Роалд Дал, напротив. Характерните за писането му черти се откриват във всяка негова книга.

Преводът от английски език е на Михаил Балабанов, който се е справил повече от блестящо с измислиците на автора. Оформлението на книгата е подходящо за неуверени читатели – голямото междуредие позволява на текста да “диша” и пречи на прескачането на погледа от един ред на друг. По традиция отбелязвам, че книгите на изд. “Дуо дизайн” са от малкото на нашия пазар, които могат да се похвалят със стилов, художествен, технически редактор и коректор – задължително условие за издаване на книги без каквито и да било грешки.

Не пропускайте да прочетете и ревютата за “Бабата бандит”, “Момчето с роклята” и “Г-н Смръдльо”.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар