Андрей Русев: “Книгите са екран в киносалона на нашето съзнание”
29.01.2018

Ролята на четящите бащи е изключително важна за развитието на интерес към книгите и четенето у децата. Макар и да звучи невероятно, когато татковците четат, децата развиват в много по-голяма степен абстрактното си мислене и се справят много по-успешно с учебните занятия. В рубриката “Как четат бащите?” ви представяме личности, които не само четат на/с децата си, но и не се притесняват да разкажат за книжните си преживявания.

Гост в рубриката: Андрей Русев, Kiddimoto.bg

Представи ни се…

Аз съм Андрей, по-малкият брат в семейството, онзи с очилата, зодия Овен. Горд баща на вълшебно 6-годишно момиченце, което се казва СтелаБлагодарение на нея се случват хубави неща. Тя е нашата креативна муза и първопричина много деца в България да бъдат още по-щастливи и да се забавляват безопасно – вносител съм на английска марка колела за балансиране и велоаксесоари Kiddimoto

Книгите са екран в киносалона на нашето съзнание. Значението на всяка дума прожектира въображение. Можеш да достигнеш до онзи момент, в който се опитваш да си спомниш кое беше заглавието на ей онзи филм, а то се оказало, че споменът бил от книга. 

Да четеш и да бъдеш любознателен – това ще ти отвори много врати в бъдещето. Това е и моята мисия – чети и се забавлявай!

Обичаше ли да четеш като малък?

В детството си имах един период, в който открих, че регионалната детска библиотека се намира съвсем близо до вкъщи. Спомням си, че се състезавах сам със себе си колко книги ще прочета и обичах да запълвам картона със заеманите книги. Тогава за първи път ми се беше наложило да се подписвам и трябваше да си измисля подпис – започнах просто с буквата „А.“ с точката. 

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Като малък по-скоро съм бил запален по разказите в картинки, в които освен, че четеш, но можеш да чуеш и вътрешния си глас, който се развива постепенно с въображението ти. Особено ако разглеждаш апокрифно списание като френския ПИФ. 

Наказвали ли са те заради книга?

Нима някой някога е бил наказван заради книга? Това би могло само да се случи в училище, ако не си прочел задължителната литература за лятната ваканция. 

Баща ти четеше ли ти?

Не, или поне нямам спомен.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Стела всяка вечер ме търси за приказка или просто прочит на някаква книга. Понякога моята роля е аз да чета приказката, а тя да разглежда друга книга. Докато чета, я проверявам колко ме слуша. Убеден съм, че гласът ми и четенето на някаква история се е превърнало във вълшебен ритуал за лека нощ. 

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Разчитането на книжки започна от много малка възраст. Започнахме още от бебешките книжки, в които има кратко стихче. Всяка дума, която има картинка и мога да я визуализирам, посочвах с пръст илюстрацията, за да направи бързо връзката. 

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

„Октоподът с осем крака, бавно се придвижва в мрака…“.

Преправянето на гласа ми е задължително, за да увелича емоцията и развия въображението ѝ. Без да преправиш гласа си е все едно, че гледаш филм от пиратска видеокасета от 90-те, когато имаше само един дубльор с монотонен глас. Още си го спомням. 

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Всяка детска книга си има своя чар и подходящ момент за четене. С всяка изминала година тексът в книжката става все повече, а картинките по-малко. Това леко ни натъжава. В детската ни библиотека се увеличават модерните книжки, които по-скоро бих нарекъл актуалните за времето ни. Разбира се, там присъстват и класически – най-вече приказките. 

При подбора на книги за четене на детето ти, откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Считам, че ролята на илюстратора на детските книжки е много голяма. Визуалното представяне на книжката може да бъде много въздействащо и това да ни накара да я харесаме. Разбира се, и текстовото съдържание е определящо, но все повече разчитаме на картинките и снимките в нашето дигитално ежедневние.

В детската градина си имаме ден, в който децата носят книжки и четат. Тогава Стела разбира за някоя по-интересна книжка и ми я показва в книжарницата. 

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Класическите приказки са запазена територия за детството. Самият факт, че се четат от десетилетия насам, е показателно тяхната роля в изграждането на въображението и личността на детето. Дори и страховития завършек в една приказка е достатъчно убедителен и поучителен. 

Имате ли специални читателски ритуали с детето ти?

Все още аз съм този, който предимно чете книжки, докато заспиваме. Когато Стела се научи да чете сама, може би тогава ще си имаме и специално време през деня за четене на истории. Това можем да го правим дори и в книжарниците, стига да има изграден читателски кът.

Понякога подменям имената на героите с имената на истински хора и същества, които познаваме. Става доста забавно. 

Какъв слушател е детето ти?

Считам, че дъщеря ми е слушател в буквалния смисъл. Тя не е от тези, които ме прекъсват с непрестанни въпроси, по-скоро аз съм този, който я проверява колко ме слуша докато чета. 

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Тук ме хванахте натясно. Посещението в библиотеката е отредено на съпругата ми. 

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Това е много сложен въпрос. Ролята на бащата е задължителна във всички спектри от изграждането на личността на детето.  Дори и в създаването на читателски навици. Всички знаем, че децата са до голяма степен това, което ние даваме за личен пример. Според мен в семейство, в което детето не вижда, че родителите му четат книги, или рядко му четат книжки, навярно детето по-бавно може да разпознае колко ценна може да бъде една книга.

Коя книга четете в момента?

Прескачаме от книга на книга, но това са предимно приказки. Единствената цяла книга, която сме прочели от до, е “Ян Бибиян”. Продължихме с “Роня, дъщерята на разбойника”, но два пъти удължавахме датата на връщане в библиотеката, и така не стигнахме до края. Трябва и отново да вземем от бабата на Стела “Приключенията на Пипи Дългото Чорапче”, че таман започнахме да я четем. Последните две книги са такива, които и аз никога не съм чел. Карам второ детство.

А коя сте прочели 123456 милиона пъти?

„Малки пирати“ на Джорджи Адамс и Емили Болъм – само защото я имаме от пиратския ни период. А и персонажите са много цветущи. Ванила Гриндж и нейният ветроход “Дебнещата акула”.

Важна ли е за теб илюстрацията в детските книги, които четеш с детето си?

Много. Добрата илюстрация усилва цялото преживяване и доукрасява въображението. Защо в книгите на възрастните няма илюстрации? Ето защо сме спрели и да мечтаем.

Какво ще кажеш на/посъветваш бащите, които не четат на децата си?

Направете го по-скоро. Детството е едно, а книгите – хиляди. За добър старт, започнете един път в седмицата вие да четете приказки. И се опитайте да си спомните, че и вие сте били деца!

Не пропускайте да прочетете интервютата ни и с други четящи татковци в раздел “Как четат бащите?”. Ако пък познавате някой, който би искал да участва в рубриката ни, пишете ни на editors@detskiknigi.com, за да ви изпратим въпросник.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар